Това живот ли е? преди: 2 години, 2 месеца, прочетена 1149 пъти
Здравейте. Първо аз съм на 16 и живея с майка ми и нейния приятел.Нейният приятел е най мразеният човек от мене.Причините за което са много.До 6 клас живеех в друг град с баба ми.Там бях многоо щастлива и имах страхотни приятели.Но в 6 клас майка ми реши да се преместя при нея и този човек.Естествено докато бях по малка сме се срещали с него , но още от тогава си спомням че не си допаднахме.Но това беше преди.Изобщо не си мислех че отново ще го виждам след поредната ни среща ,а и понеже не бяха чести забравях съвсем за него.Докато не станах 6 клас и не се преместих там.
В новото ми училище не исках да се сприятеля с никого , просто защото си мислех, по скоро надявах ,че някак ще свърши този ад в който попаднах.Защото този човек има отвратителен характер.Ядосва се за най-малкото нещо и трие сол върху главата на майка ми.Непрекъснато за нещо си намира повод и се заяжда.Преди ми забрани да се виждам с 1 приятелка понеже ми вляела зле и тн.Наскоро взехме компютър, аз бях с лаптоп,и той почна да ме кара да го уча да работи и се сърди ако аз му откажа в прав текст и се заяжда за това с майка ми.
Днеска правиха няква баница и ме накара да му разточвам някакви кори и после нз какво е станало понеже бях в банята , но се чуваше как той крещи на майка ми за нещо... . Също така обича да натрапва мнението си и любимият му израз е че мнение различно от неговото не е правилно.Преди се беше случвало и да ми удари главата в 1 ръб защото пред блока с 1 мои приятели сме се смеели шумно.И всеки ден измисля по нещо с което да се заяжда а аз немога да го търпя.
Моля ви кажете ми как да се справя , защото ми е невероятно трудно да си мълча когато оня се прави на големия мъж пред майка ми , а пред мене света вода ненапита.Единственото положително във всичко това е че заобичах училището-поне там и по спокойно.
1. На 16 си и се поинтересувай за правната страна на въпроса - дали имаш възможност по твое усмотрение да се преместиш при баба си. Е, първо поговори едновременно с майка ти и нейния съжител, ако вече не си го направила. Все някакъв изход има. Успех ! Пиши как се развиват нещата.
2. Мило момиче, сигурно не ти е лесно. Вероятно съдбата на много деца е такава. Може би трябва да поговориш с майка си по обстойно, за това ти какво чувстваш и искаш. Надявам се да намериш нови приятели в твоя си свят и да преудолееш трудностите. Успех от сърце ти желая!
4. Ами аз съм и казвала и тя почва да плаче-как правила всичко за мен и тн.Веднъж като бях 8 клас казах и на нейния приятел какво мисля за него-и той ме изгони.Аз се преместих при баба ми,но на следващата седмица тя ме накара да му се извинявам.Майка ми не иска да разбере колко много мразя да живея така а аз нз как да променя това....
