Двама братя и две сестри преди: 2 години, 2 месеца, прочетена 2504 пъти
Здравейте на всички. Не знам от къде да започна и аз своята история.имам по малка сестра от мен.така се развиха при нас нещата,че се омъжих ме за двама братя.аз съм с по малкия,сестра ми с по големия,така се случи.но преди да се омъжа за по малкия,преди това имах връзка с големия.след брака ни никога повече не е имало нищо между нас.
Но сестра ми и мъжа ми никога не забравиха това.винаги се сещат за дните в които с моя девер сме били заедно,но това е било много преди да срещна аз съпруга си и девера сестра ми.
В една къща живеем всички,всеки ден сме на една маса,всичко заедно правим.мъжа ми продължава да ме ревнува от брат си и така три години продължа все това.аз и девера сега сме като брат и сестра близки сме,но не както преди,просто си споделя ме и се подкрепя ме.
На мен ми се роди момче,а сестра ми очакват момиче с девера.макар че имаме деца вече и е минало време,те никога не забравиха това което се е случило преди.до кога ще е така не знам.
Иначе и с мъжа ми се разбираме но когато се сети за миналото,започват все едни скандали и ревности.все ме следи дали разговарям с брат му,какво говоря,проверя телефона ми.без него не иска да излизам никъде.аз така или иначе съм вкъщи,гледам сина ни който е на 8 месеца.а сестра ми е бременна в 2 месец.до кога ще е така не знам,честно казано се уморих.обичам мъжа си,но хич не ми е лесно.бих искала да ми дадете съвет ако може,ако има някой в същото положение,като мен нека ми пише,за сега това е от мен.желая късмет на всички.
1. Историята е малко деликатна и не знам какъв съвет да дам , но спорет мен като си имала връзка с единия защо се захващаш сдругия.Но гледай колкото се може по-далече да се преместите да живеете, някъде другаде и мисля че нещата ще се оправят.Стига мъжът ти да държи на теб.
От АА
2. Според мен,най-добре ще е да се отделите от сестра си и девера си,да си живеете само вие.Това естествено не значи да не контактувате,но така ще е по-добре и за вас и за съпруга ви,а и за сестра ви и съответно девера ви :)
3. Много любопитна ситуация, никакъв начин ли няма да живеете отделно и не много близо едни до други ? Ако сте обречени да живеете заедно най-добре седнете и се разберете по какви правила ще живеете занапред - миналото си е минало, не виждам поводи за дразги и отмъщения, не го обръщайте на турски сериал. Женен съм от 15 години, но и сега някой да ми каже, че е ходил с жена ми или я е чукал допреди да се срещнем няма да се впечатля, аз самият имах бурна младост и преди да се оженим сме си казали кой какво е правил и с кого е бил, за да няма после махленски простотии. Всичко е човешка направа, можете да се разберете, хубавите години бързо отминават, не ги пилейте в глупави разправии.
4. Защо не се изнесете - поне едното семейство данапусне тази къща, че да има мир и любов. Така ще успокоите духовете.
В самата ти история има мое би нещо недоизказано. Как така си ходила с единия, по-големия, а си се омъжила за по-малкия? Ти скъса с него заради брат му ли? Ами нещо недоизяснено м/у вас има и това ще ви тормози винаги ако не го изясните.
5. Благодаря на всички за сега няма начин как да се отделим на друго място,къщата е голяма и има място за всички,да аз съм искала да се изместим но моят мъж не жалае.до номер 4 се обръщам с по големият ходим просто така,от моя страна нямаше любов към него,когато се запознах с брат му започнахме връзка и се влюбих.но мъжът ми не знаеше че съм ходила преди с брат му.след женитбата разбраха и сестра ми и мъжът ми..
7. Здравейте,
моето мнение е аналогично с това на останалите. Според мен всяко семейство трябва да си "знае къщата". Аз също имам бебе (на 9 месеца), когато разбрахме за детето направихме всичко възможно да живеем сами. Не е приятно някой да ти се бърка в домакинството... а във вашия случай... даже не искам и да си го представя. Отдайте под наем вашата част от къшата или я продайте и си купете ново жилище.
Още повече, че децата не трябва да растат в среда на постоянно "напрежение" и скандали, а постоянно да усещат, че са обичани и да виждат, че МАМА и ТАТКО се обичат. (Ревността също е признак на обич, но не е нещо, което децата трябва да виждат)
Не искам да се заяждам, но как така сестра ви знае вече пола на детето, което очаква, при положение, че е бременна във ВТОРИ месец?
9. Оставете жената да диша спокойно. Тя ви пита за съвет, а вие един подир друг се надпреварвате да я критикувате защо е била се еди кой си пък после с еди кой си пък после какво правила и т.н. Да се възмущавате е ваше право, на до га правите в отговор на нейния апел за помощ - е това е типичната българска злобна черта, която никога няма да се изкорени от селското ни мислене. И защо трябва тя да се изнесе - от нейния разказ излиза, че тя не злобее и не дебне никого? Моят съвет е жената да се примири с миналото си и да го приеме такова, каквото е. Когато мъжът й направи скандал и сцена на ревност да му напомни, че може би нямаше да го срещне, ако преди това не познаваше брат му. Да обича мъжа си и да прости на хората, които я тормозят. Да не се опитва да ги промени, защото те завинаги ще си останат ограничени. И най-важното - в никакъв случай да не позволява да чувства вина за любовта, която изпитва и е изпитвала, особено пред децата си. Ако успее да приеме недостатъците на елемтарния битовизъм, в който живее, ако проявява търпение и не се дразни на простотията, в която живее - и тя, и мъжа й, и децата й ще живеят по-спокойно и хармонично. Успех
