Бременна съм, а на него не му пука преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1257 пъти
Вече не знам какво да правя, историята ми е доста объркана и нямам на кого да споделя. С приятеля ми сме от 1 год. и 5 месеца заедно. Преди половин година той поиска да си имаме детенце и аз страшно се зарадвах, започнахме с опитите и преди 3 месеца и половина забременях. До този момент нито аз познавах техните, нито той моите, казах на майка си (аз живея вкъщи), а той на техните. Искам да уточня, че аз съм на 22, а той на 28.
Техните ме приеха добре, но все още не живеем заедно. Не ми споделя, обиждал ме е, когато плача никога не е до мен, обикаля с приятелите си (явно ги предпочита пред мен). Казва ми, че ме обича, че би направил всичко за мен и бебето, само че аз не го усещам.
Питам се дали от хормоните е така или сега гледам на нещата от друг ъгъл. Дори парите ни не са общи, не иска да се женим и не знам какво става. Не мога да кажа на майка си, тя ме пита каде ще живеем, а аз й казах, че след сесията ми ще се местя у тях. За аборт е късно (минах 12 г. с.), а дори и не искам да си го помисля, но не съм сигурна, че сама ще се оправя. Дете съм на разведени родители и не искам да обричам детето си на сащото. Моля дайте ми съвет как да оправя нещата и да създам здраво семеиство. Благодаря!
1. Рецепта за здраво семейство няма. Това, че парите не са ви общи също не би трябвало да те притеснява, аз съм над 20 години със съпруга си и никога парите не са ни били общи, моите са си мои, а издържането на семейството си е негова работа.
Но скитането със приятели е притеснително. Не мога да ти кажа пробвай, защото вече е късно да ти даваме съвети, би трябвало когато си се решила да забременееш да сте обсъдили и всички подробности. Но пък каквото и да стане дано си добра майка и всичко да е наред.
2. Прецакана си, той не те иска. Най - добрият номер е, че е с приятели. През това време ходи по - други жени. Ти си страшно найвна, как може преди да живееш с него, да забременееш. Нямаш ли достатъчно култура, че трябва да живееш първо с някои, за да го опознаеш напълно. Ако пораснеш, ще се осъзнаеш или ще си тъпа патка цял живот.
3. Бракът си е брак, но истински сериозната стъпка е детето. Добре, приискало му се на момченцето да има дете, а помисли ли къде ще живеете, с какви пари, ще може ли да живее със семейството си, а не с приятелите ? Щом на 28 живее при родителите си ми е ясен.Казвал ти, че те обича... Повръща ми се от американски филми, в които всяка втора реплика е "Обичам те", а 70 % от браковете им завършват с развод, защото докато се обичат се чукат както им завърне - и това ако не е лицемерие.
Е, има и сериозни моменти в тези филми, в които родителите на момичето разпитват кандидат-зетя как вижда бъдещето си и как ще издържа семейство, иначе брак през крив макарон. Тук е лесно - давай, пък старите да му мислят. То станалото - станало, ами я направете едно събрание вие с родителите заедно и си изяснете позициите, защото най-лесно е да станеш самотна майка, но и джентълменът, който ти е направил детето е в играта и носи отговорност.
5. Това, което пишеш не е много обнадеждаващо. Да иска дете, значи не просто да го направи, а да поеме сериозни ангажименти към теб и детето. Ако сега, в началото на връзката не е до теб, какво остава за по-нататък. Дано да се осъзнае, но щом пишеш тук за съвет, значи усеаш, че нещо не е както трябва. Какво ли ще стане, когато детето се роди, а той ходи навън с приятелите и не се сеща за вас.
