Какъв трябва да е съпругът ми? преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1278 пъти
Покрай Коледните празници и аз реших да напиша историята си.
Дете от смесен брак съм. Майка ми е българка, а баща ми също плд на смесен брак м/у арабка и турчин (остава да има циганска жилка и се вписва в "любимия" образ на всеки българин).
Винаги сме празнували всички възможни празници, и християнските и мюсюлмаските. Всяка година пътувам и се вижам с роднините си от чужбина, те също са идвали. До тук добре.
Никога не ми е било трудно да се индетифицирам. Кръстена съм и съм християнка по убеждения. Баща ми това не го знае и да го знае, ще отрече веднага! "Децата отиват на бащите си!" Родителите ми работеха в друга европейска държава и жеивеех тук със семейството на майка ми (баба и дядо) и за това никога не съм била много близка с баща си.
Последните 2-3 години всички живеем заедно в България, като той пътува доста.
И тук започват проблемите... баща ми има изгаден образ за това каква ТРЯБВА да е дъщеря му. Идва с изискванията си, с правилата си и не се собразява с мен. Майка ми пък играе ролята на балансьор в отношенията ни - позволява ми да излизам, да пия,да пуша стига той да не разбира. Обаче този двойнствен живот ме убива. Не мога да съм идеалната дъщеря. А колкото по-голяма ставам, толкова по-трудно ми е да играя тази игра. Всичко в семейството ни е един театър.
Достигала съм възраст, в която е съвсем нормално да се замисля за брак, да създам собствено семейство и много се плаша.Какъв трябва да е съпругат ми ? Будист? Не бих издържала живот с мюсюлманин и не бих подложила детето си на тези адски мъки! Баща ми заявява, че ще ме убие, ако се омъжа за християнин и е напълно сериозен - фанатизиран е въпреки годините, които е прекарал в Европа и Америка. Мюсюлманин пък няма и да ме вземе, дори баща ми да ме насили да се омъжа - не съм девствена. Ясно ми е, че има операции и всякакви варианти, но аз не искам такъв живот. Не бих се забрадила, нито бих се молила, не бих възпитавала детето си в такава ценностна система, каквато би изисквал евентуалният ми съпруг.
Предстои свят празник, който отново ще празнувам с цялото си семейство ( включително баща ми), но когато мине 12 няма да мога да кажа наздраве с чаша вино, защото ми е забранено да пия! Няма и да изрека гласно "Честито Рождество Христово"..
Повелавам светли и спокойни празници на всички ви! И една заръка .. когато създавате деца, дори да са плод на голяма любов - не бъдете егоисти, помислете и за тях!
1. Животът си е твой и го живей както ти искаш! И у дома съм балансьор между децата и съпругът ми, така че това е в реда на нещата. Синът ми е на 22 и не пуши пред баща си. Всички бащи са такива, мислят си, че знаят кое е най доброто за децата им. Когато се влюбиш и решиш да се омъжваш предполагам, че майка ти ще намери подход към баща ти.
2. Момиче,как може такова нещо,чак ти се чудя! Стягай си багажа и се махай от там,ти си пълнолетна и никой не може да те спре.В противен случай никога няма да се почувстваш личност,човек който сам взима решения и сам определя живото си.И не се лъжи да се омъжваш за мусюлманин,защото ще те чака същото.
5. Вземе ли религията връх в едно семейство - пиши го бегало. Описани са много нещастни бракове между християни и мюсюлмани, ти самата си жертва на такъв, недей да създаваш още нещастни деца. Фанатици са си и когато е необходимо го прикриват доста умело, после душа да ти е яка, опазил те Бог да се помъкнеш с някой такъв в държавата му. Абсолютно съм солидарен с номер 4 - опознай добре човека до себе с и тогава се решавай.
6. От сега си знам, че ще остана сама. Дори да се влюба в християнин, не бих рискувала да стигна до сватба, за да не опропастя и неговия живот.
Дано поне реализацията в професионален план ми донесе удоволетворение и осмисли живота ми..
