Странният ми баща... преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1050 пъти
Първо искам да честитя на всички коледните и новогодишни празници и да пожелая здраве, щастие и късмет на всички. Та по въпроса. Аз съм на 14 години нормално момиче. Всичко е наред освен отношенията ми с баща ми (колкото и тъпо да звучи ). Баща ми е по затворен човек. Не обича гостите, не обича дори баба да стои вкъщи, ( а тя го прави ,защото в момента гледа малката ми сестричка и в нейния апартамент е истински хладилник ).
Това до една страна е нормално, защото работи много и иска спокойствие и почивка. Но основния проблем е, че често ме обижда от рода на тъпанар, тъпан и всякакви подобни. Не знам аз не му обръщам внимание и приемам, че е нормално, но всички останали забелязват това държание и не го смятат за правилно.
С него общо взето нямам никакви отношения, защото нямаме какво да си кажем. Ако му говоря той ще каже да не го занимавам, или че това са глупости. С мен се държи доста судено, а със сестра ми са първи приятели ,гушкат се, лигавят се, за нея може да купува скъпи неща, за мене, не. По-малка е ама въпреки всичко не мисля, че трябва да си изкарва всичко на мене и да е в добро настроение с нея, и в лошо с мене.
Като изтърва нещо веднага ми казва сакатня или някаква друга обида. От 10 години не ме е хвалил за нищо. Очайвам се, защото виждам, че бащите на моите приятелки са строги, но поне имат и забавна страна.
Не знам какво да правя да се опитам да променя нещо или просто да го приема. Искам някакъв съвет за това как да се сближим или и аз не знам, просто да не се чувствам толкова тъпо. Благодаря и отново весели празници :) Голямо благодаря за това, че сте изчели целия този текст пълен с глъпави правописни грешКи :)
1. Момиче, не знам! Явно баща ти е пълен кретен с извинение! Ако искам опитай да се сближите но ,както разказа едва ли ще има подобрение!
Поздрави:
Йо..!
2. Един ден баща ти ще съжалява за това си държание, бъди сигурна. Защото рано или късно всичко се връща.
А защо не поговориш с майка ти? Предполагам, тя също е забелязала какво става. Кажи й да поговори с него, че не може така...
Опитай, пък каквото стане. Когато пораснеш и баща ти има нужда от теб, тогава ти ще се държиш студено и той ще осъзнае (може би) грешката си. Но ще е късно.
Все пак, опитай, нищо не губиш. :)
3. Поговори с него като възрастен човек. Обясни му какво мислиш, как се чувстваш, какво ти е ... Просто поговори с него сериозно. Все пак мисля, че той като зрял човек би се замислил и би променил отношението си към теб. Ако няма промяна.. явно проблема си е в него. Успех!
