Самотата ме убива преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1583 пъти
Чувствам се самотна. Имам си мъж и две прекрасни дечица , но се чувствам самотна. Живея в селото на човека когото обичам . Почти никой не познавам, и така е вече година и нещо. Моят мил мъж е по цял ден на работа , а аз съм си вкъщи сама по цял ден . Единствено общувам с магазинерите, когато пазарувам. Селцето не е много голямо , едното дете ходи на градина , та и него го няма през деня. Вечер докато се нарадвам на детето и то става време да си ляга. През деня съм си с бебчето и това е . Имам чувството , че се задушавам с този начин на живот. Самотата ме убива .......
1. Наложително е да промениш нещо в ежедневието си.
Тази ситуаци би довела единствено и само до изневяра!
не съм познала чак толкова силна и саможертвена любов, каквато изпитваш ти, но това положение няма да доведе до нищо хубаво.
Поговорете. Ако няма вариат за преместване, ти промени нещо в ежедневието си. Скоро ще се стопли, хващаш си бебчо, с количката и започваш обиколки. неизбежно е да се запознаеш с някого!
2. И какво точно разнообразие очакваш в малко село, след като се грижиш и за бебе. И в града да си, най-много да завържеш лаф с други майки, нищо повече. Децата са си грижи и отговорности, имаме ги две и когато бяха малки работата ми позволяваше след обяд да отменям жена ми, много рядко сме ги оставяли за една вечер при някои от родителите, за да отидем на гости. Но през другото време винаги са били с нас.
При вас е такава ситуацията и не виждам какво може да се направи, освен да почакате да порасне бебето и да потърсите друго място за живеене и работа. Най-хубавото ти време е сега, когато си с децата, после ще те емне работа и само ще си спомняш. Иначе по-често се вижда другата крайност - оженят се вчерашни пикльовци, хвърлят децата на старите и се юрнат по кръчмите, сетили се, че им се живее - те пък какви родители са? А това, което ти пише номер 1 за изневярата си е 100 % глупост, хайде при най-малката трудност и да вдигате краката.
3. Аз не съм си и помисляла за изневяра. Аз ако реша да му изневеря , няма да съм с него. Много го обичам, той мен също. Имаме планове като стане малкото за ясла , да дръпнеме на някъде , но толкова време минава , аз не общувам почти с никой , и знайте хора , че е по-добре да живееш с близки и да се карате ако се налага , но само да не остава човек сам , защото по - страшно от самотата - няма. Самотата не само , че убива , но и мъчи
4. Живееш с човека, когото обичаш. Имаш 2 деца. Какво по хубаво от това? Вярно е че живота в едно малко село не е нито толкова лесен,нито толкова интересен, но не мисли, че на друго място е по-различно. Аз от няколко години живея в София. Излизам рано, блъскам се в тълпата в градския транспорт, после цял ден на работа, вечер-уморена и изнервена обратно се прибирам в квартирата.сама..и това е. Добре, че има телефони и интернет, за да общувам с близките си.
5. На мен това не ми прилича на самота. Имаш семейство, любов, а това е най-важното и знаеш ли колко хора го нямат и са и физически самотни?
Намери си занимание, което да те отвлича- плетиво, четене, учене на език.
Може би около теб няма млади хора, но човек може да общува пълноценно и с по-възрастни. Ако имаш желание, разбира се. Покани някоя съседка на гости, помогни й с нещо. Направи сладкиш и я почерпи. Покани друга майка с малко дете на гости, поговорете си. Човек за да общува, се иска да е активен, нали?
