Между чука и наковалнята преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1350 пъти
Здравейте,
Момиче на 18 години съм и в момента не живея в България, но ви моля за съвет защото съм ужасно объркана или по-скоро в безизходица.
Та така това лято след дълга и сериозна връзка се запознах с едно много приятно момче. Не мислех че ще се получи нещо но ето че взех че се влюбих. Разбирасе родителите ми за адски разочаровани: не е българин а и на всичкото отгоре не е Христянин което за тях е огромна трагедия( за мен няма значение защото той нито ходи на джамия нито пък празнува някакви празници).
Добре родителите ми приеха ще излизаме гаджета и това е. Да ама не! Той беше от друг град и се премести заради мен и по-накратко казано искаме да живеем заедно. Финансите не са проблем той изкарва достатъчно аз също. Засега се опитвам да покривам всичките ми разходи като се започне от храна до кола банкови смтки университет и т.н само и само родителите ми да ме почувстват като зрял човек и да видят че съм отговорна. Плащам си всичко.
Един път направих опит да им кажа че се местя беше неуспешен и завърши с много плач и разправий. А на всичкото отгоре квартирата ще бъде точно до тях само и само да мога да съм по-близо; да им помагам с езика и всичко друго. Но те не го приемат и не искат да се съгласят. Много често спя при приятеля ми; това ги дразни и сме спорили но стане ли дума за изнасяне от вкъщи те са категорични и дори ме обвиняват едва ли не в предателство към тях. Била съм много малка, били сме много различни! Та за Бога дори те самите казват че съм пораснала бързичко а продължават да ме третират като 15 годишно момиченце. Обичам семейството си повече от всичко но обичам и приятеля си. Искам да бъда самостоятелна и мога да се справя.
Но как да оставя майка си вкъщи сама тъй като татко е на път постоянно? Как да допусна че може да се окажа в ситуация че живея близко а те не желаят да ми говорят? Моля ви, какво да правя?
1. Права си за това което казваш. Имаш право на собствения си избор, а предполагам с момчето сте напълно съгласни и дори имате желанието да направите плавен преход. Те да се запознаят, опознаят и да свикнат един с друг (зет - родители). За съжаление обаче, съм бил свидетел на 2 случая на дълги и ползотворни връзки между мюсюлманин и българка. И от двете страни родителите с две ръце против. Колкото и да бяха стабилни и дълги връзките - накрая бяха принудени да се разделят и 2те двойки, които посочвам за пример. Жалко но факт. Дано вие сте изключението разбирасе, но все пак се окорете и търсете подкрепа от други роднини, за да ви дадат едно рамо. Друг изход не виждам.
2. Подобна тема е засягана няколко пъти в този форум, в случая ще се опитам да обобщя. Първо - не бързай на 18 да създаваш толкова сериозна връзка, че и да се местиш при него. Опознай малко повече живота и хората, за да няма бързи разочарования.
Второ - достатъчно истории има за бракове с мюсюлмани и те си приличат по поведението на съпрузите след сватбата. Засега вярата може и да не те впечатлява, но проблемите ще дойдат по-късно, след като се родят деца. И трето - родителите са си родители и в този случай ти мислят доброто. Рано или късно ще се отделиш от тях, но нека не е по неприятен и за двете страни начин. Не бързай!
4. Надявам се да съм ти полезен с моя съвет. Ако, ти възнамеряваш да бъдеш с него за дълго време или пък за винаги, винаги бъди близо до родителите си. Колкото се може по-близо. Всички знаем че мюсулманите се променят коренно след сватбата. Бъди сигурна че ще пожелае един ден да отидете в родната му страна да живеете, а там ще бъдеш третирана много различно от тук. С всички сили се постарай, родителите ти да разберат че той не е заплаха за теб, но не бъди далече от тях, и от БГ. Любовта е силна знам, но имай впредвид, си малка и още на много неща ще се нагледаш, живота едва сега започва.
5. Искаш ли да разбереш, че си още малка и муслиманинът те лъже успешно? Поискай да се ожените! За муслиманите - това е невъзможно - да се ожените в джамия! Възможно е само в гражданското! Но за неговата религия - това не е брак, а разрешение за съжителство. Според Шириата, ако радиш син и отидеш с него в муслиманска страна, той има право да те изгони на улицата и да си задържи сина или и дъщерята. Попитай го - Шириата (муслиманския закон - тълкуванито на Корана) допуска само бракове между правоверни, т.е. муслимани. Може и да му е добре с теб и на теб с него, но няма никога да му бъдеш истинска жена, нито семейството му ще те приеме! За тях семейството и кръвта са нещо много силно. Ако има белези по челото - значи е шиит, тогава не се надявай някога да те възприеме като нещо различно от безплатна любовница и безплатна слугиня! Ако искаш - не слушай родителите си! Всеки има нужда от своят горчив опит! Живял съм много години в Ливан и мога да ти кажа, че те са истински артисти! Могат да плачат и да се смеят когато си поискат. Но са искренни само със своите. Ти за тях си Гяур-ка (друговерка) и такава ще си останеш! Успех - Кой каквото прави - за себе си го прави! Българска народна мъдрост
