Мисля, че емигрантството не е за мен, но все пак имам нужда и от съвет преди: 2 години, 26 дни, прочетена 1491 пъти
Моята история е следната: през 2009 г. съпругът ми замина в чужбина за да ни издържа, защото аз останах без работа. Това му е второто заминаване-първото беше за 8 мес.през 2008г.и когато се върна първият път за коледа 2008г. уж окончателно още на втората седмица започна да казва и показва ,че предпочита да е там.
Лятото на 2009 нямаше проблем-пращаше пари, говорехме си нормално. От известно време обаче иска и ние с децата да ходим при него-но подозирам, че го иска не защото му липсваме или нещо подобно, а защото като семеен ще си уреди живота по-добре.
Аз обаче не искам, защото децата са малки и трудно бих свикнала, с две думи емигрантството не е за мен. А и в момента имам възможност да започна малък бизнес, за да не разчитаме само на него. Направо не знам какво да правя-той няма да се откаже, ще продължи да ме натиска да ходим и сигурно няма да стигнем до консенсус, а не искам да си развалям семейството, обичам съпруга си. Имам нужда от съвет!
1. Не мисли за себе си, а за децата си. И аз бях против, но когато видях Лондон си промених мнението. Нямям търпение мъжа ми да събере пари, за да ни издържа поне 6 месеца и заминаваме с детето при него.
2. На два пъти бях в това положение и жена ми отказваше да дойде, да не се отдели от полата на майка си. Само че тук всичко върви надолу, нашите авери са в чужбина със семействата си и живеят добре / милионери не са станали / и от известно време моята се усети и заприказва колко ще е добре да се махнем оттук. Само че вече времената и там са други, ние поостаряхме, други дертове се появиха и баба остана с пробитото корито. Другото е, че така разделени не сте семейство и подводни камъни ви чакат безброй.
6. И ние сме като вас самоче ролитени са сминени,и моя съпруг е в чужбина,и той така се пребира само за нова година,сега пак замина тази раздяла направо ме убива за 2009 бяхме разделени 7 мес.имаме 2 деца,и почнах десе замислям какво семейство сме той там а ние тука,казах му да идваме и ние аз го искам а той не иска.мен пък тука неме топли искам да съм там искам децата да учат там там според мене е по хубав и по спокоен живот,явно ти неси била на вънка затова така мислиш,аз съм била преди 4г.забременях и се върнах тука за което сега съжелявам то при всекие така единпът като излезе човек на вънка тука него свърта,но аз ако бях на твоето място щях да замина незнам дали някой ден ще бъда,но тайно се надявам.
7. Ти била ли си там, където той работи, за да разбереш какъв е животът там?
Обичаш съпруга си, ама то това не е любов, ако искаш нещо, което устройва само теб. Ако го обичаш, ще искаш да си с него. Другото са сметки, не знам тях ли наричаш любов.
Има и нещо много важно в друг план- децата ще имат нужда и от баща си. Не забравяй това...
Ако продължаваш да се опъваш като магаре на мост, ще подтикнеш съпруга си към ''наваксване на пропуснатото'' и лесно може да намери друга жена. Не бих го упрекнала- не е длъжен само да ти праща пари, а ти да не се съобразяваш и с едно негово желание. Тогава бракът ти отива на кино... Той като сам мъж би намерил друга жена, но теб не те виждам без паричките от чужбина и с 2 малки деца как ще се справяш тук. Трудно ще намериш мъж и който с двете ти деца да те вземе.... Изобщо- мисли, но НЕ само за себе си...Защото имам точно това чувство, че се съобразяваш само с теб самата.
8. Къде да заминете? Коя страна!? Всъщност където и да е ще сте по-добре. Тръгнете пролетта. Ние направихме грешка и тръгнахме през октомври. Не се дърпай, малък бизнес в БГ... нали големите мутреси веднага ще те глътнат,да се страхуваш за децата си... Тръгвай, където и да е! Той е съпруг и баща, щом ви иска и ви вика... значи го е обмислил. Облагите няма да са само за него... Успех! и Пиши къде сте!
9. Животта зад граница не е лесен никак , но е по-лесен когато всички са заедно . Децата имат нужда , както от майка , така и от баща . Така , че помисли добре не само за себеси , но и за децата си.
10. Аз си мисля,че ти просто не понасяш мъжа си,така ти е добре,нали?Хем да ти праща парички,хем да не си ангажирана с него и оправданието ти е,че му гледаш децата.Аз не мога да си представя мъжа ми да го няма толкова време,ще понеса тази раздяла единствено ако знам,че един ден и ние ще сме при него.Не и се отивало....Знаеш ли колко жени искат да са на твоето място
11. От авторката до №10:Коя си ти , че ще ме съдиш и ще казваш как во искам,какво ме устройва и т.н.Гледай си работата и не съди за хората по себе си , след като не ги познаваш. И умирай от яд , че не си на мое място. На всички други-благодаря Ви за полезните коментари,защото ще ми помогнат да взема правилното решение,а именно-че семейството ми е на първо място и трябва да сме заедно.
12. №11, не съм № 10, но мисля, че щом пишеш тук трябва да очакваш и коментари, които не ти харесват. Все пак е хубаво да видиш гледните точки на повече хора, а избора в крайна сметка ще си е само твой, защото и живота ,който живееш си е твой. Съветите са си съвети, но ако избереш неправилния, нали не мислиш, че тоя, дето го е дал, много го е еня за теб. Пожелавам ти успех.
13. От авт. на ном.10
Извинявай,но ти започваш изповедта си с това,че ти си останала без работа и съпругът ти е заминал за чужбина да ви издържа,после лятото на 2009 сте били добре,защото ви е пращал парички,и сега когато е дошъл момента да сте заедно,ти подозираш,че като семеен ще си уреди живота по-добре и затова ви иска там.ТОВА СА ТВОИТЕ ДУМИ!Личи си кой на кого държи в това семейство!
14. Не я критикувайте така няма да и помогнете, мойто мнение е иди, аз бях там и живота наистина е по-добър отколкото в бг, а и си длъжна да го направиш иначе ще се разделите и децата ще страдат, той щом си го е навил на пръста да живеете там, няма да можеш да го разубедиш, по добре ли щеше да е ако не те беше поканил да отидеш с него, много мъже си намират други жени в чужбина и създават семейства, така че иди, ще свикнеш с чужбината......
15. Бил съм в чужбина повече от 3 години.Не си струва, защото никога няма да станеш като тях.По-добре забрави въобще за чужбина и свържи живота си само с България.Направи така, че да се оправиш и тук.
