На ръба на мизерията съм... преди: 2 години, 7 дни, прочетена 1264 пъти
здр-те
Искам да споделя следния проблем с вас, защото няма каде да го споделя и чуствам, че съм на път да стигна до краиности.
Живея с родителите си, ученик съм последна година и ми предстои дипломиране. Справям се що годе добре, но има нещо, което ме измучва много.
В моето семеиство, което е на баща ми е на баща ми ! А парите на маика ми са общи !
Имам брат, които се ожени и не живее в нас, с който сме в лоши отношения, но преди да стане така маика ми му стана гарант за банков кредит, които не плаща и по банков път направо превеждат заплатата на маика ми за кредита.
Баща ми не иска и да чуе и все едно не го интересува, а аз съм на ръба на мизерията (буквално)
Даите ми съвет, моля, търся всякакви начини работа но няма :(
2. Ее 1 не така иронично де...
на момчето му е кофти ... ти не си ли попадал в задънена улица ?
автора знам че си посл година предстоят балова, изпити и т.н. а и още повече сега е периода , в които най- много ти се излиза и ти се иска да отидеш и тук и там, да си купиш нови дрехи ит.н.
ситуацията с родителите ти няма да се промени, в едно семейство не трябва да се дели нищо на свое и чуждо, защото сте семейство... просто трябва да стиснеш малко зъби, докато намериш работа някъде, защото повярвай ми от скандали няма да има ефект... за работа найстина е трудничко, но търси из заведенията за хранене обикновено има обяви, питай познати, приятели рови в нета ...
КЪСМЕТ ОТ МЕНЕ
3. Ами какво да ти кажа... Много хора са в твоето положение в момента. Колкото бедна държава е по принцип България, сега с тази криза ни се е** майката. Ужас! Гледам как хората купуват хляб с една шепа събирани жълти стотинки. Няма работа, безработицата е огромна. Колко хора започват работа за по 200-300 лв и се радват, че са я намерили, а преди 1 год биха се изсмяли на тези пари. Много е трудно! Дано всичко мине по-бързо, че вече наистина не се издържа. Народа се поболя:(
4. Минах по същия път и с четири очи чаках да завърша, намерих си работа и се отделих. Първите месеци едвам оживях от мизерия, но постепенно се пооперих, създадох контакти и нещата се пооправиха. По-голяма школа от живота няма.
5. Стига с тея оправдания, че работа няма! Знам не е лесно, но работа се намира.И то трябва да се съгласиш на какво да е, просто защото нямаш друг избор.Предполагам, че не е лесно, но ще се справиш.
6. Изкам да благодаря на всички отзова ли се наистина смятам да си потърся работа и при 1 вия възможен случеи се махам от тая мизерия
Благодаря още веднъж
8. Mили младежо, колко ми е познато това... Вероятно не живееш в толкова голям град- аз в твоята ситуация продавах сутрин рано вестници.., разнасял съм и картички по заведенията. Най важното е да учиш и да се опиташ да се преместиш в по- голям град с повече възможности. като учиш ще можеш да имаш общежитие и стипендия. на всичко му се намира колая само да си здрав. не падай духом и ще видиш как всичко в този живот минава и отминава, а всичко което не ни убива ни прави по силни. Ти ще имаш късмет
Фреди
9. Не се отчайвай, момче. Животът е пред теб, кризата ще мине скоро. За вас, мъжете поне работата е високоплатена. Аз съм била в твоето половение 1 лято, но после намерих работа и всичко се промени. Пробвай се в строителството, ако имаш желание, там доходите са доста добри.
