Обичам бившия си мъж и съм адски объркана преди: 1 година, 11 месеца, прочетена 1514 пъти
На 32 г съм имах 12г брак и от него 2 деца .Омъжих се по любов и то голяма и неусетно му станах слугиня .В началото 3 г живеехме при неговите родители, но имахме спор с баща му и се наложи да се изнесем . Нямахме възможност да излезем на квартира и затова се настанихме на самостоятелен етаж в къщата на мойте родители .Привидно и отстрани бяхме идеалното семейство ,но положението беше друго .Аз се грижех за всичко гледах сама децата плащах сметките чистех ,готвех и всичко сама ,а той като се прибере сяда на масата и си сипва алкохол .
Така всеки божи ден ,никаде не излизахме ,молех го поне на разходка да отидем но той не -нямало пари .Ходехме само на селото му и лятото наще водеха децата на море .Така постепенно аз се изнервих ,почуствах се използвана ,не се чуствах жена .Той никога не ми е казал една мила дума, един комплимент без да си го изпрося ,само упреци и забележки .И този алкохол -пиел защото не можел да спи .а според мен пиеше ,защото нищо не можа да постигне -искаше жилище -пропиля парите ,и сега му тежи и голям заем .От друга страна родителите му ,не можаха да се примирят че не сме при тях и постоянно му го натякваха .
Така аз не издържах ,казах му да си ходи и че искам развод .И той си тръгна -само каза както кажеш и това е-събра си багажа и отиде при родителите си . След извесно време разбрах че има връзка с момиче отпреди брака ни -тя дори беше поканена на свадбата ни и ме обзе ревност . Обадих му се и му наговорих куп неща . Той само каза да не злобея ,а аз му отговорих че това не е злоба а ревност .След няколко дни дойде датата на делото за развод ,отидохме заедно . Добре си поговорихме за годините съвместен живот и се разведохме .
След развода започна да ме ухажва ,каза ми че като загубиш нещо разбираш колко е ценно .Излизахме заедно и с децата , всички бяха щастливи .Постави ми срок да помисля дали искам да се върне- 1 седмица. Каза ми майка ми е против ,сестра ми също баща ми казва че докато е жив твой крак да не стъпва в нас , приятелите ми са на мнение че нищо няма да се получи ,но аз съм готов да оставя всички и да се върна при теб само кажи .Но аз не можах да отговоря- не го искам на тази цена не и срещу родителите му и приятелите а го обичам ,много го обичам . Поисках му време да се оталожат нещата ,но той не ми даде отдръпна се всичко свърши ....сега незнам какво да правя ...страдам ...объркана съм ...обичам го, а не мога да го деля от родителите му -те ме мразят ...дайте ми съвет моля ви ....
2. Навиците на мъжете не се променят така лесно. Според мен не си струва да се събирате. Ти сама каза, че си вършила цялата работа сама, мислиш ли, че нещо ще се промени? Всеки да си върви по своя път, а ти опитай да намериш добър и надежден мъж за себе си!
4. Не си нито първата нито последната мразена снаха.Мислиш за неговото семейство ами вашето кой го мисли Вашето това с вас и децата ви Майната им на всички останали вие двамата сте ги създали тия деца на първо място те трябва да стоят.Разбира се трябва да се уважават родителите Но вече и вие сте родители те трябва да си знаят мястото.Ако мъжът ти не може да разграничи тези неща а отива там накадето го дърпат родителите му не ти трябва трето дете.Той трябва да взима решения за себе си ако за всяко нещо пита мама не ти трябва в къщата да стои до полата на майка си
5. Абе тоя твой бивш съпруг - ми много смотан човек.За какво ти е?Още повече, че казваш и че пие.Глупава работа.Ти пък какво му обичаш?За 12 години една мила дума да не каже на съпругата си.Родителите му казали....
Мале аз да знам, че някое момиче ме обича истински няма да има родители и баби, дядовци....
Ми майната им ако си обичаш семейството няма да се съобразяваш, с никой само те да са щастливи.
Твоя май не е такъв.Съжалявам да го кажа, защото знам, че ще го приемеш зле.Ти пък като го обичаш защо се разведе с него ами не му каза как стоят нещата?
6. Разбирам те напълно. Правилното решение го знаеш и сама, но проклетите чувства всичко объркват, а и онази искрица надежда "ами ако не е чак толкова лош; има и добри неща в него и те не са за подценяване". Да, но истина е, че на първо място той трябва да стане мъж. Дали ще е като се махне от родителите си и създаде свой дом, в който да те покани; дали ще е ако започне да изкарва повече пари и спре да пие или просто тропне с крак и изрази ясна позиция.
Съветвам те да му кажеш всичко в очите и да му поставиш срок. Ако наистина толкова те обича и държи на теб, ще направи всичко, което трябва. Ако му е през оная работа, измисля си оправдания и иска да си му робиня - зарязваш го и продължаваш, колкото и да те боли сърцето. Все пак имаш деца - трябва да мислиш за тях най-вече. А те нямат нужда от баща-сопол и от майка-робиня за пример. Трябва да си силна. Мъжете се изчанчиха тотално!
