Доживях да ми сводничат преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 1226 пъти
Здравейте, аз съм Нели, на 42 години съм. Преди да напиша историята си, държа да отбележа, че не съм от ромски произход..., казвам това, не за да обидя някога, а защото историята, която ще ви разкрия е много присъща именно на този етнос.
Съпруга ми от години работи в чужбина, идва си през 3-4 месеца за по няколко дни. Децата ни са големи, отдавна самостоятелни. Аз останах да живея в семейния апартамент с моята мила свекърва... Тя е властна жена, вдовица, остави на единствения си син много имоти и това явно и дава право да се държи като безспорна господарка на всички.
Както и да е - през годините се научихме да живеем заедно - къде със скандали, къде с компромиси. Много трудно се поддържа жилище без мъж у дома, това се чупи, онова се поврежда, не винаги се намират добросъвестни майстори, а свекърва ми непрекъснато реве за всяка похарчена стотинка, за това се принудих за по-дребните неща да се обръщам към моя съсед. Той е добър човек, отдавна разведен, живее сам. Отзивчив е, вероятно заради приятелството със съпруга ми.
До тук добре, но не мога винаги да ангажирам човека, все пак с нищо не ми е длъжен. Наскоро се повреди бравата на входната врата и споменах, че ще повикам майстор да сложи нова. Свекърва ми врясна, като че я поляха с вряла вода - как така, майстора щял да вземе 20-30 лева за 15 минути работа. Заповяда да извикам съседа. Опитах се да и обясна, че ремонта не е елементарен, че съседа може и да не се справи, но истината беше, че ми беше станало неудобно да го безпокоя непрекъснато.
Старицата обаче не изслушва мотивите ми и крещи - викай съседа. Накрая и казах, че вече ме е срам да го ангажирам, тя - "е, голяма работа, той е сам мъж, ще му се поусмихнеш, ще му се поочеткаш, ще го поканиш после на кафенце и да си поприказвате и ще видиш как ще дойде"...
Така си останах със зяпнала уста след тия нейни приказки...моята свекърва ми сводничи, за да си спести пари, които дори не излизат от нейния джоб... Незнаех първо да се засрамя ли или да се ядосам - аз, жена на възраст, съпруга на сина и, кандидат-баба да флиртувам със съседа за дребни услуги...
Всичко друго можех да си представя, но не и тези думи и то от устата на възрастна жена. Повиках майстор, мисля да го правя и за напред, независимо от претенциите на мамчето - нека тя се умилква на съседа, като е така отворена.
2. Няма ли начин да живеете отделно? Бях три години в емиграция / непоследователни / и за това време предоставих на жена ми възможност да избира къде да живее - при свекърва си, при родителите си или в собственото ни жилище. Напълно те разбирам, имам доста познати, които останаха по други държави и си идват както и твоят съпруг - ами какви семейства са това, да се виждате по две седмици в годината, не си е работа. Къща без жена - огън я гори, но и без мъж е така.
5. Мъжа ти като го няма там, ти що щеш там да се гледаш със свекървата и да си тровиш нервите? А свекърва ти като така се държи, при положение че не са нейни парите за ремонта, кажи и тя да се занимава, тя да викне майстор, или комшията. Аз да съм, така ще кажа: иди ти да го викаш и да се усмихваш...
Знам, че това не решава нещата. Но понякога трябва да проявим малко повече твърдост с тия изеднички, щото иначе ни стъпват по главите. А ако си на тяхна територия, забрави. Ти си на 42 години, толкова ли не можахте с твоя мъж да си създадете дом? Още не е късно.
6. Съветвам те да си намериш друго място за живеене,докато се върне мъжа ти.А ако все пак се стигне до друг подобен случай и свекървата пак ти даде същата идея,можеш спокойно да й отговориш,че съседът май харесва по-възрастни от теб.Нека тя да се пробва,дърта скръндза такава!
