А сега на къде? преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 939 пъти
Здравейте, аз съм жена на 33 години.
Често разглеждам този сайт и реших и аз да споделя своята болка. Когато бях малка, майка ми се разведе с баща ми. Тогава тези неща още бяха рядкост, разведената жена беше веднага заклеймявана от обществото. Както и да е след време тя си намери друг съпруг и тогава започнаха мъките за мен. Той не ме искаше…, бях на около 8 години, когато отидохме да живеем при него и за мен започна ада. Майка ми се разболя, стоеше с месеци по болници и оздравителни центрове, а аз сама с пастрока си. Той хващаше косата ми и викаше в ухото ми – „Копеленце такова, сега трябва и с теб да се занимавам, ако си много хубава, баща ти нямаше да те остави и да не те потърси повече. Ти си копеле, родена си от курва и курва ще станеш, за това не те искат баба ти и дядо ти…” – а аз не знаех смисъла на повечето думи…
Наистина при баба и дядо ходехме рядко и за по няколко часа – като на гости у познати. Но едва по-късно разбрах, че те не са били съгласни с първия брак на майка ми и до края на живота си, отказаха да и простят. И така, десет години, унижения, тормоз, мълчах, страхувах се да кажа на майка ми, за да не я тревожа. Тя се оправи, родиха си момче и момиче и аз станах съвсем излишна. Пред майка ми, той не ме обиждаше, но само за секунда да останехме насаме и започваше - постепенно „копеле” се замени с „курва”, рисуваше бъдещето ми като проститутка в някой бордей, не позволяваше да се харчат излишни пари за мен. Каквото и да ми купеше майка ми, трябваше да се подчертава, че е преоценено или от втора ръка. Това не ми пречеше, страшното за мен бяха обидите и психическият тормоз, който ме осакати и до днес понякога се будя с писъци, като сънувам как ми дърпа косата, блъска ме в стената и ми крещи.
Сега аз се разведох… имам син. Две години след развода срещнах мъж, който е много мил и приятен. Не е богат, не е красавец, но ми е добре с него. Проблема е, че когато ги запознах със сина ми, още от пръв поглед усетих, че не се харесаха взаимно. Сина ми е на 8 години и като всяко дете откровено ми каза – „Не го искам тоя, той не ми е тати” , приятелят ми каза – „Личи, че не е участвал бащата във възпитанието, малко е разглезен и своенравен”…. И сега, накъде??? Не искам да съм сама, млада съм, имам нужда от истински живот…, но и не искам сина ми да живее така, както аз живях с моя пастрок. Не знам как да постъпя, за да не нараня нито себе си, нито детето.
1. Ами помисли си или ти да си щастлива с тоя мъж а детето да страда или ти да страдаш а детето да е щастлива от друга страна ти заслужаваш щастие защо пък трябва да стане същото като с теб като малка според мен бъди с мъжа но ако почне да тормози детето го остави
2. Много кофти ситуация. Мразя такива хора, които третират деца, само защото се чувстват безпомощни. Какво можеш да направиш? Седни и човешки поговори с мъжа, с когото искаш да живееш. Обясни му положението и му кажи, че не искаш да бъде така, помоли го да бъде търпелив към детето, да не го третира като боклук, да се държи приятелски и да подходи бащински към него - защото човекът е прав, едно момче има нужда от мъжка ръка.
А на детето спокойно можеш да му кажеш, че този мъж няма да му е тати, но ти се чувстваш добре с него и знаеш, че той ще се грижи за вас двамата. Знам, че е още малко, но когато бъдеш искрен с децата, те винаги го разбират. А ако не се получи - вече не знам какво може да се направи, но да живееш сама е най-ужасното нещо. Опитай, нищо не ти пречи.
4. Добре е, че мислиш за детето си, но мисли и за теб самата. Може бе трябва да опиташ , а пък ако не се получи .... Но само защото "той не е тати" да се отказваш не трябва. Ще дойде време когато синът ти ще порасне и ти ще останеш сама. Той винаги ще бъде твое дете и не мисля, че като порасне ще те упреква, ако си живяла добре и без баща му.
