Искаме да се женим, но... преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 905 пъти
Аз съм 21 години и съм студент в Пловдив,но имам и приятелка на 19 години, която я обичам много и не мога без нея. И тя ме обича много, просто страшно се обичаме и искаме да се оженим, да сме заедно навсякъде и да живеем заедно и т.н.
Но споделих го това с моите родители и те казаха, че още е рано, още учиш, пубертетски мисли и т.н. и не искат да се женим.
Кажете ми какво да правя в този случай, какви са вашите съвети?
БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО.
1. Пич, вашите са прави. Аз съм на 21, приятеля ми също. Аз уча, той работи, но без никой да ни дава акъл, ние си знаем, че първо ще си взема дипломата и тогава, сватби - матби. Поне на 24- 25 да станем. А за деца най - рано 26 някъде. А през тези години да си стягаме апартамент.
За къде си се разбързал? Успокой топката. Тя те обича, ти я обичаш, какво повече да искате, има достатъчно време, живота е достатъчно дълъг, ще му дойде времето и да се ожените. И ще е както трябва.
БарБи 21
3. И как ще живеете - къде, с какви пари ще се издържате? Или по стара българска традиция ще се овесите на родителите, че и внучета ще им натресете, пък те да се оправят. Един мъж първо трябва да си стъпи материално на краката и тогава да мисли за семейство, родителите са длъжни да издържат децата си за образование, но за другото не. Иначе ще живеете в дядовата ръкавичка и проблемите много скоро ще започнат. Слушай момко, и аз бях студент, и аз имах любов, но се ожених след завършването, когато имах работа и спестени пари и можех да живея отделно и да не безпокоя родителите за нищо, нима са длъжни цял живот да се грижат за мен?
4. Може да ме разкритикувате, но докато сам не си управя малко финансово положение нито ми трябва приятелка ни нищо. На 20 съм, не съм имал до сега такава, а и се чудя за какво ми е. Живеем в такова време, където всички се интересуват за пари. Свидетел съм какви караници е имало между наще за тях и накрая майка ми остави татко ми. Като говоря за управяне на финансите говоря до такова положение, че да не връзваме двата края. А колкото до теб- не се жени, защото един лист хартия нищо не променя, а след това ако нещо се случи, ако се ожениш следва развод.
5. Ще е най-гоялмата грешка в живота ти, замалко да сбъркам когато бях на 23. добре че не се ожених и че не съм женен сега. има толкова много жени, които само чакат да бъдат нае*ани... за какво ти е само една?
6. Прави са. Ако от сега си започнал да се жениш и да създаваш семейство какво ще стане, когато си на 27-28!? Ще имаш цял живот да се жениш, работиш и създаваш семейство, недей да бързаш. Не знам дали с твоята приятелка сте го обсъдили, но вярвам си наясно, че ако сега се ожените, вие няма да усетите нищо от студентския живот. Тя ще пере чорапи, както му се казва, или ти ще я пуснеш да излиза с приятелки и да ходи по купони без теб? Не мисля, че би я пуснал без дори капка ревност, а след това като се прибере, ще следва кръстосан разпит. Ами ако след като се ожените, ти се влюбиш в друга? Има много неща, за които трябва да помислите преди да направите тази стъпка. Надявам се да направите тoва, което е най-добро за вас и бъдещето ви, независимо дали сте заедно, или не.
7. И аз бих те посъветвала да не бързаш, макар,че аз лично се омъжих когато бях на 20 и мога да кажа,че имам успешен брак. Но от житейски опит ти казвам, че е добре да опознаеш човека добре, да поживеете известно време с битовизмите. Не казвам, че ще спрете да се обичате, но има време за всичко, живата е пред вас. Каквото и да решите успех и любов ви желая!
8. Ако родителите ти искат да се женят - решението ще бъде тяхно !!!
Ако се налага да се "ожените" за тях - да живееете заедно - и те имат право на мнение!
Възрастта не е от значение - много бракове след 30 годишна възраст са пълен провал, както и много бракове преди 20 са супер щастливи ! Важно е как се чувстваш!
Когато има ПОРИВ - всички глупости като образование, жилище, работа, положение в обществото и други измишльотини и бабини трънкини ... ГУБЯТ СМИСЪЛ !
Не сме тук за да живуркаме, а за да живеем ! Нали ?
10. За да реши да се ожениш, не е достатъчно да обичаш някого много, а да можеш да поемеш отговорност не само за себе си, а и за човека до теб, за децата, които евентуално ще си родите. Това е сериозна стъпка, не тръгвай само с чувствата си. Нямаш право, като бъдещ глава на семейство. Бъди прагматичен, длъжен си просто. Послушай родителите си.
