Тъга.. преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 1049 пъти
Здравейте, попаднах на този сайт, ровейки се из нета с надежда да намеря отговорите на въпросите, които ме измъчват през последните дни.....душата в отвъдното....Преди две седмици загубих майка си ....Тъжно е ...боли...много боли! Тя беше най-близкият ми човек - приятел, съветник, подкрепа, утеха, отдаваше цялата любов на земята на баща ми, брат ми и мен. Дори в предсмъртните си дни ни каза - "каквото и да се случи с мен, моята обич навсякъде ще ви закриля" Беше всичко онова, за което всяка вечер благодариш на Бог че имаш в живота си. И аз съм благодарна за хубавите 42 години, които имахме, за всяка нейна ласка и усмивка....а те бяха безброй.....Знам, че това е животът.....но някак ...се страхувам....Не виждам смисъл в борбата....оставям се на инерцията с поглед, вперен в нищото и молба ...просто време да минава! А времето е спряло...
1. Натъгувай се, така трябва. Не искам да ти казвам какво ще стане нататък, защото сега думите ми няма да стигнат до теб, само ти казвам - дай си време.
Не зная какво има в отвъдното и дали въобще има отвъдно, но ако има - майка ти е добре. Щом е била добър човек, значи няма за какво да се тревожиш за нея.
2. Недей да тъгуваш. Майка ти в момента е добре, в напълно буквалния смисъл на тази дума. Разбира се не в телесна форма... Това, което ние наричаме "смърт" е просто преход. Преход, който е извършвал (почти) всеки един от нас - много пъти!
Прочети книгите на д-р Майкъл Нютън - ще ти се изяснят много неща (буквално преди дни излезе последната му, но ти започни от първата). Ако събереш кураж някой ден, можеш и сама да започнеш да експериментираш в тази насока. Мисля, че мога да те упътя - пиши ако те интересува.
Последните й думи, които си цитирала, са напълно истинни - буквално! Вярвай в тях - успокой и отвори съзнанието си.
Животът на Съзнанието е вечен - не сме създадени просто за да изчезнем. Нещата са много по-дълбоки. Ако проявиш смелост и упоритост и ти ще ги преживееш и ще се убедиш. Яхни болката както сърфистът хваща голямата вълна и направи нещо за духовното си развитие.
4. От автора - Благодаря, че се спирате на написаното от мен и намирате време и думи за утеха. Като, че ли имам нужда точно от това... Поръчах си 4 - те книги, за които № 2 говори. Знам, че те няма да отнемат болката ми, но се надявам да затвърдят истинността на онова, в което вярвам. Бог с вас!
5. Подкрепям № 2. Само ще добавя, не бива да плачем и тъжим за починалите, защото това ги смущава. И аз имам починали хора в семейството. Да им пожелаем мир, любов и светлина в пътя, и нека се зарадваме, че са се отървали и сега са на едно по-добро място. Както казва и свети Павел, не всички ще умрем, но всички ще се променим. Както ти казаха по-горе, живота който е в нас, е вечен и не може да изчезне.
6. № 2 до автора:
Без значение е в какво вярваш: Книгите не само ще отнемат болката ти, но ще те накарат напълно да преосмислиш, и вероятно промениш, живота си. Ще четеш и сълзите ще текат от очите ти, защото душата ти ще си спомня като моментни проблясъци моменти от Пътя. Ще имаш чувството, че имаш deja vu, и ще знаеш какво ще е написано на следващата страница... А ако докато четеш си пуснеш като фон музика на Adiemus и Oliver Shanti & Friends, Rasa Music или Fire and Love на Universum Musica, гарантирам разтърсващи преживявания.
Любител хипнотерапевт съм (е, имам и някакви сертификати, но не практикувам професионално) и вече имам няколко успешни ЖМП-сесии с хора, които никога не са чели книгите на М.Нютън или нещо подобно, хора които са с различни "вери": религиозни убеждения или атеисти. Всичко се потвърждава... затова и толкова сериозно ти препоръчвам книгите. Не си падам по ала-бализмите.
7. Навремето, древните Траки, когато някой "умирал" - три дни празнували: танцували, пирували, дори повече, отколкото когато се раждало бебе! За да можела душата му (на починалия) да си отидела радостна и спокойна, окуражавана и подкрепяна от семейството и роднините. Дали това е било случайно? Дали древните народи са били просто едни тъпи аборигени, не познаващи "високите технологии", "изостанали", тънещи в невежество и суеверия? Някой от тях са имали умопомрачителни знания по астрономия, други са били силно напреднали в духовното.
Струва си да се замислим. Още повече, че по един или друг начин сме наследници и на Траките.
8. Животът продължава, починалият си е починал, живият си е жив. Така е! Няма какво да се прави. Вярно е ще тъгуваш винаги, особено по празници, но гледай да не се разболееш от мъка, тогава кой ще се грижи за твоите деца. Аз загубих детето си, никога няма да спре да ме боли, но имам друго и то ме утешава.
9. Като прочетох за траките се стих за наскорошен филм на Ани Салич за един народ,но забравих дали не беше на остров Бали....Потърси в нета и го гледай.Тези хора имат удивителни умения и философия за живота и там го има и това с празнуването.Може също да ти помогне.УСпех и аз съм с теб!
10. Според мен и да прочетеш книгите на Майкъл Нютън и тем подобни на тях....за момента "ще повярваш", че иам "нещо...", но след време ще гледаш на тях по др начин...И аз съм чела книгите му....Мисля, че са мн измислени, не че не са интересни, но когато човек тъгува му се ще да вярва в такива неща, иска му се наистина да вярва, че има друг живот и живот след смъртта.....Болката никога няма да намалее, напротив....обичните хора все повече липсват....но трябва да продължим да живеем за другите, които пък обичат нас....
Успех........
11. "N 10" Прочети книгата "Разговор с духове" на Алак Кардрек и я сравни с книгите на Майкъл Нютън. Това са хора, които са живяли в различни и много далечни една от друга епохи е времена. Ще забележиш удивителни прилики, все едно са приписвали един от друг. Дано да можеш да видиш истината за нашата духовност по друг начин. А, що се отнасе до болката от загубата на близък човек, то тя е неминуема и е най-добре да и се отдадем, да я изстрадаме, да я изживеем. Така нашата духа се пречиства. Бог е казал - "Блаженни са страдащите и плачещите, защото те ще се утешат."
Romance
