Как се възпитава едно момче? преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 1003 пъти
Здравейте,
Може страшно тъпо да ви прозвучи, но все пак ще рискувам. Как се възпитава едно дете - момче? Има ли нещо по-специално в отношението ти към него? Чувала съм, че ако му отделяш прекалено много внимание или постоянно му обясняваш колко е 'прекрасен', ще започне да идеализира образа на жената и няма да може да си намери подходяща. Това вярно ли е? Ако може някой би ли ми разяснил, това и други неща. Няма кого да попитам. Единствено дете съм (жена). Мислила съм за книги.. добра идея ли е?
1. Не съм майка, но мога да изкажа мнение за това, което не е добре да правиш във възпитанието на сина си. За едно момче е много важно да расте със съзнанието, че е способно да се справя самостоятелно с проблемите (които са по незначителни като дете и се усложняват с годините), въпреки че винаги може да разчита на подкрепа и помощ от страна на родителите си. Хубаво е децата като цяло да се поощряват да бъдат самостоятелни и да преодоляват целеустремено препядствията, а не да им се насажда, че родителите умеят, знаят и ще се справят по-успешно понеже са по-възрастни. Като се започне от връзването на обувките в детството и се премине през избора на образование, та до избора на партньор в живота, човек трябва да усеща, че е водеща фигура в собствения си живот. Когато едно момченце навикне от малко само мама да му бърше муцунката като се изцапа, само мама да му купува долното бельо, само тя да се разпорежда с времето му, защото по-разумно умее да го разпределя, да го подсеща за задълженията му...то си остава зависимо и неспособно да управлява живота си дори, когато надрасне детско-юнушеския период.
В няколко думи, възпитавай го в инициативност и самостоятелност, да изказва чувствата си, мнения, предпочитания, за да се чувства значим и индивидуален. Давай му задачи, които да свърши сам, за да осъзнане ролята си в семейството като градивна единица на единно цяло. Това не означава, че ще го оставиш да прави неща, които биха му навредили (поне докато е непълнолетен имаш законно право да го направляваш в решенията му). Просто не го превръщай в болезнено зависим.
2. Като млад човек не знам дали ще мога да ви дам точен съвет, но като едно дете в семейството - момче мога да ви кажа как мен ме възпитаха.
Вероятно заради глупостите, които вършех като хлапак често ядох шамарите.Тогава естествено съм мислел по друг начин, но като се върна назад сега го приемам, защото е много важно да уважаваш родителите си в ранна възраст и по-точно бащата.Защото съм труден характер и когато майка ми ми казваше нещо, а аз се ѝ се зъбех тя просто се обръщаше към баща ми и всичко се оправяше :) Не искам да ме разбирате правилно.Аз НЕ съм за насилие и побой, а просто за изясняване на факта кой е шефът в ранна детска възраст.
Също така често ми угаждаха, но не по такъв начин, че да се разглезя и да им се качвам на главата.Общо взето, когато исках нещо и можехме да си го позволим - рано или късно ставаше, но когато нямаше начин да ми изпълнят каприза просто ми набиваха в главата, че нямаме възможност.
Не знам дали правилно съм го обяснил, дали изобщо това е правилният начин и дали хората ще се съгласят с мен, но споделям как мен ме възпитаха, когато бях хлапе.Сега мога да я заявя, че съм 1 идея по-добре като чисто човешки качества пред останалите хора на моята възраст.
3. Напълно подкрепям предните 2 коментара! Много е важно детето да има задължения и да бъде насърчавано да се справя само в живота. Ние, родителите винаги искаме да предпазим децата и от обич към тях да им угаждаме, но това е грешен подход и само вреди на детето.
4. Хм,
Не мога да се изкажа от позицията на родител но мога пък да се изкажа от позицията на дете.
Като малълк нашите не ме пускаха никъде или почти никъде... на купон - веднъж годишно. Обаче си имахме уговорка - стана ли на 18 да си ходя където искам но и да се оправям както мога (е, с една допълнителна кауза - висше образование...).
Е като станах на 18 няма да разправям кави ги върших... Като станах на 18.2 обаче се записах да следвам а и трябваше да започна работа защото нашите спряха да ме издържат.
Както и да е. Минах през много трудности и се лиших от много удоволствия от които моите връстници се ползваха...
Сега съм на 23. Индустриален инженер съм, но това че АЗ съм постигнал нещо не значи че дължа нещо на семейството си.
Леко по леко изгубихме връзка и честно да си кажа не ми пука много.
Е, в крайна сметка всяко нещо си има цена, а и ако "птичетата" не успеят да излетят... ами просто никога няма да литнат...
5. Най-важното нещо е да не позволяваш да ти се качва на главата.
Имам един приятел,той няма майка и баща му на времето в старанието си да не му липсва нищо винаги го задоволяваше с всичко и сега работата е такава,че човека няма пари да се облече като хората,а момчето все иска,иска,иска ..
Тъй,че според мен е важно да си знае мястото. Като кажеш НЕ,значи НЕ ..
6. Научи го че освен горните съвети ``безплатен обяд няма`` научи го да постига всичко с труд еее сега не тежък физически ами примерно ако иска шоколад първо трябва да си прибере играчките ..... научи го да пише да чете книги постепенно просто го направи чавек и то добър човек
7. Прекрасен не е ли малко прекалено хвалебствено? използвай думата "добър" в случаите, когато е свършил нещо полезно, а не така между другото. Не знам на колко години е, но предполагам, че е дете или бебе. Все пак предните коментари са доста добри в някои отношения. Съвременното възпитание на децата трябва да бъде без бой и научете го, че живота е една борба, в която има много битки, които трябва да бъдат спечелени. За книгите малко не разбрах Вие ли да четете как да стане или то да се възпитава чрез тях, но принципно четенето би му отворило много светогледа за всичко и това би спомогнало за развитието му, а още би обогатил речника му. Все пак трябва да гледате развитието му и да не попада "случайно" в лоши компании, които примерно да го "научат" на някои лоши работи или пък да го насърчавате с малко(но не винаги да не вземе да свикне, а и не знам това доколко е по силите Ви) при добри резултати. Човек се учи докато е жив и както Вие ще се учите как да възпитавате сина си, така и той ще Ви помага в това начинание.
8. Аз имам 17г син и казвам отговорно че съм го възпитала добре но всичко се дължи на едно единствено и останалото лежи на него,никога не го лъжи за нищо.Като е малък задава неудобни въпроси подбери думи с които да му обясниш,като по-голям всичко съм споделяла с него и винаги съм се държала приятелски,знае какви доходи имам и с какво може да разполага.не му се бъркам с момичетата имам си сред тях любимки но не му казвам да не му повлиая по някакъв начин несъзнателно може да ме послуша.Просто не го лъжи и се дръж с него като с равен нищо,че ти го издържаш.
