Как ще живея с този грях? преди: 1 година, 6 месеца, прочетена 1288 пъти
На 25.07.2010г. почина внезапно сестра ми, която беше на 47 години.
Преди близо 2 години се скарахме жестоко за бащината ни къща, казахме си много тежки думи в момент на яд, аз я обидих много, погребахме я, на погребението очаквах, че децата и ще ме изгонят дори. Плаках много, целувах я и я молих да ми прости! Вече 4 дни плача неутешимо, много ми е болно,че се разделихме скарани. Болката ми е голяма, не ме успокояват думите на близките, че и тя е виновна. Нямам право да говоря лошо за мъртвата, много ме боли, имам чувството, че ще ме прибере при нея. Моля се непрекъснато да ми прости, както аз съм и простила. съвестта ме яде. За една нищо и никаква къща за се скараме, като че ли ще я носим на оня свят! Ето, тя я остави, не искам да чувам за нея, но остави и три деца сирачета. Те ще страдат и с основание ще ме винят. Как да живея с този грях и вина, какво да направя, за да ми прости? Поболях се, страдам, но нищо не може да върне сестра ми.
1. Сестра ти ти е простила. Успокой се и не се обвинявай за неща, които не могат да се върнат на зад и да се променят. Не се самолинчувай! Това е безсмислено!
Сестра ти не би искала това.
2. Неразделените приживе имоти винаги създават ядове и напрежение между наследниците и вината в такива случаи е на родителите. Моли се на Бог и сестра ти да ти простят, дано с времето да се успокоиш.
Мечо Пух
3. Ей тва не го рабирам как може интелигентни хора да допуснат да се скарат за такова нещо при все, че са и с еднакво ДНК и се предполага, че трябва да разчитат една на друга. Със сестра ми останахме кръгли сираци с няколко имота, и двете сме омъжени и живеем при съпрузите си, никога не сме повдигали въпроса за делбата, та нали дяловете са ни равни, нито тя ще вземе мойто, нито аз нейното. Всички комшии си мислеха, че ще се избием за коли и къщи, но и за една игла не сме се скарали. И не съм съгласна, че вината е на родителите, а на самите материални хорица - да има къде да живееш, ама да искаш още, не къщата прави домът, а хората в нея. Баща ми, лека му пръст, казваше, че няма да дели нищо, за да не обвиним в ощетяване, като не може да се разберем като цивилизовани хора има закон за тая работа. По-щасливи ли ще са ако останат единствени наследници при такива обстоятелства, каквито са се стекли при авторката?! Много съжалявам мила госпожо, но има защо да ви гризе отвътре, но спокойно след време ще ви мине.
5. Не зная дали сте православна християнка, но ще Ви посъветвам да се обърнете към свещеник. Трябва да изповядате този грях. Не трябва да се отчайвате. Светото тайнство изповед заличава всеки грях, за който човек искренно се разкайва. Молете се усилено и за упокоение душата на Вашата сестра, запишете името и в църквата за литургии- четиридесетница за упокой. Бог да Ви помага и укрепява. Вашето покаяние ще достигне до сестра ви и ще и донесе упокоение. Бог е любов и е силен да възстанови нарушената любов между хората.
6. Не се тормози и обвинявай! Винаги караницата става между най-малко двама души - сама не си се карала, още повече ако отсрещната страна е мълчала или се е оттеглила - нямало е да има скандал. Това, че се разкайваш - бъди сигурна, че сестра ти вече ти е простила! Живей само с хубавите спомени, които са ти останали от нея! Живей днес, вчера няма да се върне, утре може да не дойде! Успокой душата и съвестта си и ако имаш възможности помагай на децата и - дори и от отвъдното тя ще те вижда и благодари безмълвно!
