Warning: _smarty_include() [function.-smarty-include]: Unable to access /home/www/spodeli.net/www/compile_dir//%%8F^8F5^8F582C89%%path%3Aleft-column.tpl.php in /home/www/spodeli.net/www/common/smarty/Smarty.class.php on line 1868
Warning: _smarty_include(/home/www/spodeli.net/www/compile_dir//%%8F^8F5^8F582C89%%path%3Aleft-column.tpl.php) [function.-smarty-include]: failed to open stream: No such file or directory in /home/www/spodeli.net/www/common/smarty/Smarty.class.php on line 1868
Той се срамува от мен, а те не спират да се карат преди: 1 година, 6 месеца, прочетена 932 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче на 15 и положенито в семйството ми не е много цветущо. Аз съм най-малкия негов член. Имам по-голям брат, който е на 18. Двамата с него не се разбираме много добре и всичко това започна някъде около 3 клас. Тогава още цените не бяха толкова висoки и нашите даваха на брат ми 2 лева, които той през деня трябваше да разваля и да дава 1 лев на мен, а другия да си запази за себе си. Добре де, но той все забравяше и си сменихме ролите, но всеки път когато отивах при него, той взимаше набързо парите и отиваше отново да играе футбол. Освен това се държеше пренебрежително и хладно с мен когато бяхме заедно пред съучениците му и най-накрая разбрах защо-ТОЙ СЕ СРАМУВАШЕ ОТ МЕН. Представяте ли си какво е собсвтвеният ви брат да се срамува от вас! Още от малка аз нямам много приятели и за това движех заедно с тези на брат ми, но ясно си личеше, че не му е приятно и аз спрях. Като бяхме малки много си играехме заедно, когато той стана на 12 всичко свърши. Той буквално ме заряза и започна да си гледа неговите работи. От тогава до ден днешен с него не си говорим за нищо, не си споделяме, не искаме съвети един от друг-нищо. Винаги съм си мечтала как един ден ей така ще дойде и ще ме вземе от ущилище или ще ме заведе някъде но не. Единствените думи, които си разменяме са от типа "Ставай, мой ред е на компютъра" или "Измий чиниите, защото аз ги мих вчера". Но това не е всичко. Знам че може да ви се стори странно или може би невероятно, но откакто се помня ( а това са не малко години ) родителите ми винаги се карат. На всичкото отгоре почти всеки ден спорят и то най-вече за чистотата, тъй като майка ми си пада чистница, а баща ми това го дразни и всеки път като ги чуя да се карат ми става мъчно. Майка ми е много спокойна личност и винаги подхожда дипломатично към проблемите, но баща ми не е такъв. Той често е сърдит и много лесно се ядосва. Освен това аз не съм близка и с него, защото когато имам проблем и той разбере за него вместо да ми помогне ми се кара. С него споря доста често и думите, които изрича винаги ме нараняват. Никога не съм чувствала неговата подкрепа и според мен той държи на вещите си много повече отколкото на мен. За това, когато без да искам счупя нещо, той направо побеснява. И както винаги при подобни ситуации думите направо се забиват като нож в сърцето ми. Така че ако някой от вас има идея как да се сближа с брат ми, как да помогна на родителите си да спрат да се карат и какво мога да направя относно баща ми, моля да драсне някой съвет. Много ще съм ви благодарна!
1. Баща ти е изнервен, затова се държи така с теб. Сигурна съм, че ако осъзнае как се чувстваш, ще съжалява за държанието си и може би ще го промени. Може да се опиташ да поговорите, да му споделиш какво ти тежи, но БЕЗ ДА ГО ОБВИНЯВАШ! Това е много важно. Не, че не заслужава, но ако го обвиниш, ще го раздразниш и няма да постигнеш нищо. Нека изреченията ти започват така: "Мъчно ми е...", "Чувствам се...", "Липсва ми...". Нали ме разбиращ?
Другият вариант е да споделиш всичко, което написа тук, с майка си. Тя ще се вслуша в думите ти и ще ти даде съвет.
А за брат ти - много трудно ще промениш нещо. Сега е в такава възраст, когато членовете на семейството му най-малко го вълнуват. Вече се е отдалечил то теб. Когато завърши и отиде да учи някъде другаде, тогава ще можете да бъдете отново близки. С моите деца стана така. И те не се разбираха, докато живееха заедно (имат 2 години разлика), но откакто каката поживя една година в друг град и после се върна - станаха много сплотени. Дано и при вас се получи така.
2. Виж, аз нямам брат,едно дете съм в семейството,но имам някои проблеми с баща си..Значи , мога да ти кажа , че колкото и изнервен да е , колкото и да ти се кара , прави го единствено защото те обича.. С моя баща непрекъснато сме в спор.. Може ли да те попитам какви зодии сте с баща ти??? Защото аз и баща ми сме еднакви , но не е задължително естествено да сте с еднакви зодии.. Просто ти казвам.. Не знаеш колко пъти ме е наранявал с думите си.. Просто това е неговия начин да те предпазва.. Знам го от личен опит.. Моят баща също ме е игнорирал , понякога съм се чувствала като че ли не съм му дъщеря , защото хвали другите деца повече отколкото мен..И накрая все аз излизам по-умната! ;)
Не се страхувай от него , това трябва да запомниш .. Седни и поговори с него .. При мен помага, аз съм на 14 ако имаш проблеми и искаш да споделиш , мога да ти дам скайпа си.. Успех и дано съм ти помогнала!!
3. От авторката : Вероятно си права, въпреки да не изглежда, че прави това в моя полза. Много пъти съм говорила с майка ми по този въпрос и тя твърди, че го прави с цел да ме мотивира да върша нещата правилно. Въпреки това не разбирам защо по този начин? Не може ли просто да седне и да поговори с мен? Междодругото аз съм козирог, а той лъв.
5. Искам да те успокоя! Аз съм момиче и имам сестра, по-малка съм от нея. Тя беше студентка в София и веднъж като й отидох на гости, тя ми каза да не казвам на съквартирантките й, че съм й сестра. Стана ми мъчно и криво, говорих с нея, но... без резутат.
Сега аз съм на 24, тя на 28 и положението е повече от различно, тя е привързана към мен и много ме обича. Сега като прочетох твоята история, осъзнах, че имало и други като мен! Успокоих се! Явно е, че е масово явление по-големите да се срамуват от нас, по-малките, но всичко това преминава с възрастта.
А относно баща ми, той също е лъв. Когато ми се сърди, не говори, не ми вдига телефона, или пък вика и крещи. Добър човек е и много ме обича, малко е особен, но да знаеш, че те правят всичко това за нас и за нашето добро.
Според мен поговори и с двамата, но не се отчайвай, всичко е наред!
6. Хората са с различни характери и съответно е трудно да разбереш другия, но силата на обичта в семейството е да обичаш не заради характера, а за това че сте си най-близките хора. Моят баща е много дребнав според мен в някои отношения, викаше и за най-малкото нещо като оставена чаша с безалкохолно, но иначе знам че много ме обича и е направил достатъчно неща, които го доказват, така че обърни и ти внимание на главното, пак ще ти е криво като ти каже нещо такова, но после ще ти минава по-лесно като се сетиш, че той пак те обича, а и ти него и така ще ти е по-лесно да му прощаваш, защото понякога родителите грешат, а на нас ни се налага да им прощаваме. Колкото до брат ти - можеш да се опиташ да засилиш връзката помежду ви с нещо, което би го заинтригувало, нещо което да ви е общо. Ако има някакво хоби-му направи неочаквано малко подаръче и му кажи, че случайно си минала и си се сетила, че го няма това или пък избери момент в който скучае и му предложи да отидете някъде където обича да ходи, сподели му нещо и поискай съвет, нека се почуства баткото и че имаш нужда от неговата помощ... Усеща се, че ти много държиш на семейството си, така че по един или друг начин, ще успееш!
