Отчаяние преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 977 пъти
Здравейте. Искам просто да споделя историята си, която е дълга, но ще се опитам да я съкратя. На 16г. Просто откакто се помня съм растяла в едно откачено семейство.
Татко ми е грък, майка ми българка. Мама няма брак с татко, а той е имал предишни бракове и има други две деца. Неговите баща и майка дори не са ме виждали, а и не ме признават, най-малкото, защото съм българка. Татко почина, когато бях на 7. Не го помня много, а и той не беше много по семействата и беше женкар. Мама е същата-винаги е била купонджиика и аз израснах при баба и дядо, не съжалявам, защото стана човек от мен, благодарение на тях.
Мама не беше много близка с тях и често се караха, какви скандали сме имали-цял филм може да се направи. Някак си превъзмогнах всичко,благодарение на баба и дядо. Но преди 3 години животът ми се преобърна. Дядо почина, след това леля, след това чичо. Останаха ми само баба и мама, а те не се понасят и се карат непрекъснато, а аз съм м/у тях. Всички казват, че аз съм разумната в семейството, но вътрешно никой не знае какво ми е. Чувствам се самотна и нещастна. Мама ми се сърди, че съм била студена и жестока с нея, не съм си говорила с нея, била съм повече при баба. Тя не може да разбере, че допреди 3 години баба и дядо бяха моето семейство, а тя казва, че това не било вярно. Ядосва ме, тя е завършила психология, но не практикува професията си, а все е за нея тя права, другите не. Все е недоволна и се оплаква, че работи и не иска, все едно е единственият човек, който работи. Няма мъж до нея,а мъжете я харесват много, защото е много красива, а казва, че не можела да ги търпи. Не може да свикне с мисълта, че пораствам и не мога вечно да съм с нея.
Не знам, липсва ми дядо, защото той беше като баща за мен и сега много осезаемо усещам липсата на баща. Нямам си приятел, а съм влюбена в едно момче, което си пада по друга, а аз съм бая хлътнала. Чувствам отчаяние и самота. Проблемите вкъщи ме потискат и искам някой, който да ме прегърне и успокои, да ми каже, че всичко ще бъде наред. Явно мама е права и наистина съм жестока, явно си заслужавам всички страдания и мъки. Вярвам в Бог и знам, че Той е винаги до мен, но просто вече психически и физически не издържам. Иска ми се да вярвам, че има светлина в тунела, но просто от 3-4 години не ми се случва нищо хубаво. Баба казва, че и тя не издържа и смятала вече да си сложи край на живота, а ако изгубя и нея, която единствена ми остана от миналия спокоен и щастлив живот, не знам какво ще се случи с мен.
Благодаря, че прочетохте това,което написах и ако има коментари,благодаря предварително. А и не мислете, че смятам да се самоубия или нещо от сорта, няма да го направя, най-вече заради любовтта ми към Бог, а и защото вярвам, че един ден може и да намеря щастието, все пак съм все още млада. Искам да уча в чужбина, да стана психолог и да създам добро семейство. Просто дълбоките следи от семейните ми проблеми и самотата от липсата на баща ще ми останат за цял живот.
2. Много си силна! Продължавай така!
"Искам да уча в чужбина, да стана психолог и да създам добро семейство." - Стреми се към това, щом го искаш, отдай живота си на това... Намери нещо, което да те развеселява, да те отделя до колкото е възможно от тези проблеми...Остават ти няколко години да завършиш 12 клас, тогава излез в чужбина щом искаш и създай семейство :) Успех и не се отчайвай :)
3. Много хора израстват в ненормални семейства .. и точно това израсване ни кара да свикнем и да оцелеем . Намери приятели на които да разчиташ , повярвай ми един верен приятел може да ти помогне да преживеш всичко . И недей да обръщаш много внимание на случващото се и помни ,че ти не си виновна за нищо и един ден всичко ще се оправи !
4. Миличка, в тоя момент подкрепи баба си... Явно на тази жена й е вече много трудно.... Нали искаш да станеш психолог- това е професия, за която се иска и призвание, не само четене на книги... Затова започни СЕГА, бъди психолог сега и дай увереност на тая жена, че трябва да е до теб и да се крепите двете.Успех!....
5. Към номер 4 : Мислиш ли, че не съм до баба. Тя винаги ми е казвала, че ако не съм аз отдавна да си е сложила край на живота. Но в крайна сметка тя е въэрастен човек и ни мога сама да й реша проблемите, единствено мога да я защитавам и покрепям, а аз правя това откакто се помня. За да моое да живее добре и баба и мама трябва те сами да решат проблемите си, които имат от край време и колкото по-бързо го проумеят, толкова по-добре. А и баба има вече отвърдена психиката, на която не може да се промени. както казах мога само да я подкрепям и го правя. Знам, че психологията е призвание и отдавна съм го разбрала и знам също, че това е моето призвание. Мерси за съветите на всички. :)
6. Всичко ще бъде наред, миличко! Не се притеснявай! Мисли положително, вярвай, че и за теб ще дойде хубав момент и ще се възнаградиш за всички тези страдания!
