Споделена история от Семейство |
Да стигнеш дъното и да се върнеш
преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 1276 пъти
Аз съм човек, който уж е стъпил здраво на Земята, но и на мен съдбата не ми спести нищо! Може да се каже - малък човек с богат житейски опит! Родена съм в София. Имам много добра и състрадателна сестра, с която делим и радости, и болка. Много се обичаме и сме много близки. Майка ми е една отрудена женица, която на млади години остана вдовица. Баща ми почина, когато бях на 20 години и това обърна целия ми живот наопаки. Имахме хубаво детство, обичащи се и грижовни родители, които ни показаха дребните, но важни неща в отношенията между партньорите в една връзка. Мисля, че оттогава със сестра ми започнахме да се стремим към този пример. Мечтаехме си за мъж, който да прилича на татко и да се държи с нас, както той с мама .Те винаги бяха заедно, винаги гушнати и обичащи се!
Омъжих се на 18 години и имах брак, който трудно и болезнено просъществува 7 години. От него ми остана болка, огорчение, нерви и 1 грам щастие Прекратих го и самата мисъл, че съм се освободила, вече ме правеше щастлива! Една година по-късно отидохме на море в Созопол с една моя приятелка и там се запознах с "моя човек"! Това беше най-вълнуващата ми ваканция от много години насам.
Изключително добър и уравновесен човек. Срамежлив, романтичен, много умен, земен и състрадателен. Не мога да кажа, че се влюбих в него от пръв поглед, защото тогава изпитвах страх от мъжете и на всички им търсех кусури. Бях решила, че няма мъж без такива и че единственият такъв от много години го няма. Когато се прибрах от почивката и споделих с моята бивша шефка за морското ми увлечение, тя каза: "Морските връзки са най-красивите и най-краткотрайните!" Да, ама ние с него и до днес сме заедно. По-щастливи от всякога!
Няма човек без кусури, е, имаше ги и той, но малко и поправими. Започнахме да се срещаме, когато се прибрахме в София. Когато излизахме на срещи понякога дори нямаше какво да си кажем. Каза ми, че е сам и че има много сплотено семейство. Майка му е изключително интересен човек, обучава студенти. Засмяна и симпатична дама, много властна и обсебваща. Почти веднага разбрах, че няма да е никак лесно. Баща му е кротък човек, много мъдър и интелигентен. Много подкрепя съпругата си, но заради силната връзка майка-син винаги е оставал на по-заден план.
След една година нещо като връзка стоях пред дилемата дали искам да продължа така. Например, уговаряме се в събота да ходим на Панчарево и в петък вечер той ми казва, че не можел, защото с майка му и баща му решили да си ходят на село. Или разбираме се да се видим в сряда и във вторник ми казва, че не може, защото трябва нещо друго да правят вкъщи. Всичко беше по-важно от мен, все аз се сърдех, все аз не разбирах, аз бях ревнива, аз бях различна, аз бях разплакана! Ходехме лятото заедно с родителите му на море, на тяхното село, на разходка, вкъщи, навсякъде само с тях. Майка му се страхуваше да не й го взема, да не го заведа някъде - и аз не знам къде. Всичко правехме, както те искаха. За да не страда майка му, страдах аз! Много тежко прие и влизането ми в семейството. Говореше само на него: "майче, вечерял ли си? Имаш ли тъмни дрехи за пералнята? и т.н. Уж не я притесняваше това, че съм разведена, а имах чувството, че само чака той да се наиграе с мен и да ме пусне да си ходя! По това време разбрах и за една негова изневяра с негова колежка и нещата взеха рязко да стават все по-зле! Лягах и ставах с мисълта за нея. Много ме нарани това, че той е имал връзка може би и с мен, и с нея. И досега се чудя тя как изглежда, виждат ли се още и още куп подобни въпроси, но това само аз и той го знаехме. Техните виждаха само последствията - синът им силно притеснен, а аз тъжна, наранена и подута от плач и болка.
Аз съм завършила шивашки техникум, работих в дизайнерско ателие и лека полека набрах смелост и си направихме фирма вкъщи. В началото нямахме клиенти, защото никой не знаеше за нас. Говоря в множествено число, защото двамата с него предприехме тази стъпка. Купихме си машини, няколко платчета и с много желание и търпение изработих 12 модела. Един приятел направи снимките за първия каталог - албумче със снимки, което обиколи всички роднини, приятели, колеги на роднини и т.н. Малко по малко нещата лека-полека потръгнаха. И тогава осъзнах, че за да можем да си говорим, трябва да имаме общи интереси. Без да ме пита вечер взех да му разказвам за клиентката, която е идвала, кога имам проба, какви нови идеи имам. Започнах да го подпитвам за неговата работа. Той работи в телефонен сервиз. Разказва ми къде са сложили централа, кой не си е платил абонамента, къде са ходили и така мисля, че започнахме да се сближаваме. И на него му хареса промяната, дори малка. Разкъсваше се между майка си и мен. Накрая взехме решение - няма да се караме заради родителите ни! Ние няма да ги променим и те няма да ни разберат. Кой какво е казал, кой какво е направил - не ни пука! Той започна да ме защитава, а те започнаха да се въздържат. Работя вкъщи сама и ми е скучно, но той започна да ми звъни по телефона да си говорим.
Решихме, че е време да си имаме дете, но кога при мен нещо е ставало лесно, та и сега? Тъй като много години не можах да забременея, реших, че обикновен гинеколог не ни върши работа и отидохме в специализирана клиника за репродуктивна медицина. Направихме изследвания. Аз преживях най-голямата физическа болка през живота си - "цветна снимка", при все че имах 2 операции преди това. Щях да припадна на масата,а той като ме видя, минути след това видимо се изплаши от вида ми. Запушени маточни тръби, деца по нормален път - не! И това отпуши дълго трупаната болка. Чувствах се като дърво без корен, ненужна, некадърна, лоша, дори станах зла и жлъчна. Плачех по цял ден, цяла нощ, не можех да спра. Спрях да ям, да говоря, само плачех и плачех. Получих сърцебиене, вдигах кръвно, пулсът ми стигаше 135-140, цялата треперех и страдах. Страх ме беше да изляза навън, страх ме беше да си стоя вкъщи. Малко преди това си бяхме купили апартамента на починалите му баба и дядо и трябваше да изхвърлим повечето неща, за да започнем ремонт. На баща му му беше мъчно, защото са му родители, на него също, защото са му баба и дядо и честта се падна на мен. Започнах да си задавам въпроса "Ще има ли на мен кой да ми изхвърля нещата един ден?" И ставах още по-зле. Страхувах се да заспя нощно време, защото бях с постоянно сърцебиене и понеже татко почина от инфаркт през нощта, та и аз така! Мисълта ми започна да се върти само и единствено около смъртта. Валидолът вече не ми помагаше, получих разстройство, което с месеци не спираше. Взех да слабея с всеки изминал ден. Ходихме на лекар. Изследванията ми бяха добри, а аз бях зле. Р. Се видя в приключения с мен. Взе си отпуска, за да ме гледа.
Една неделя ходихме всички до манастира "Свети Мина" край София и аз там се помолих този възел, с който съм се вързала, да се развърже, Бог да ми посочи правилния път и да ме върне към живот. На другия ден майка му ме заведе на врачка. Ляха ми куршум и разни други работи. Самовнушението е голяма работа. То може да те погуби, може и да те възроди! Аз ударих дъното. Ако имаше по-зле, щях да съм го видяла.Той не издържа и един ден ме завря в колата никой да не чува и ми се разкрещя. Каза, че си иска неговата жена, която обича и с която иска да остарее! Мисля, че това много ме разтърси. Разбрах, че той не иска да ме гони, не иска да се разделяме, не иска друга жена, а мен!
На майка му явно и дожаля и коренно си промени отношението към мен. Тя винаги е била добра и грижовна, но на нас двете все нещо не ни се получаваше. Тя положи много усилия да ме върне към нормален живот. Тогава усетих обща подкрепа от всички. А тогава това ми трябваше. Лека-полека започнах да се съвземам от кошмара, в който сама се вкарах. От ден на ден усещах подкрепата му, вниманието му, любовта му и нещата започнаха да се получават. Когато набрах сила и смелост, решихме да направя лапароскопия за пластика на тръбите. Родителите му ни подкрепиха и морално, и финансово и миналата година се оперирах.Той всеки ден идваше в болницата след работа и аз вече бях щастлива. Махнаха ми едната тръба, а на другата направиха пластика и ни пратиха отново да опитваме. Пак нищо. През това време приеха закона за 3 безплатни опита ин-витро. Подадохме си документите и сега чакаме да ни одобрят. Но много неща се промениха. Моите мама и сестричка винаги са ме подкрепяли, сега Р. е много, много различен. Буквално и преносно ме носи на ръце. Имам цялата му любов и внимание, за което му благодаря! Научи се да ме подкрепя и уважава и сега аз съм на първо място! Заедно решаваме къде да ходим и какво да правим. Научихме се да се обичаме и уважаваме. А аз винаги съм си мечтала за мъж като татко - да ме обича и уважава! Сега сме заедно навсякъде, винаги сме прегърнати, ръка за ръка и чакаме голямото събитие - малко мякащо вързопче, а то ще дойде, защото и то като мен ще иска обичащи се и добри родители!
|
