Майка ми преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 1600 пъти
На 20г. съм. Отношенията ми с майка ми са добри, но тя доста често избухва за незначителни неща. Сигурно на доста хора се случва, но въпросът е, че ми се струва прекалено. Може да е изнервена и притеснителна, но до голяма степен зависи и от това до колко човек си позволява сам да прави скандали и до колко се самонавива и пресилва нещата. Въпросът е, че когато се разяри тя сама не иска да се спира и ме прави на нищо за маловажни неща. Не ме оставя да кажа и дума, а ако успее да чуе нещо от това, което и казвам, го отрича напълно, като че ли защото желае нещата да са по-зле(въпреки, че става въпрос за глупости) само за да може да ми се ядоса повече. Крещи ми и ме обижда по доста лош начин. Опитвам се да говоря с нея и да и кажа, че не е редно за такива неща да се караме така и да се ядосва по този начин, а и да затормозява и мен, но тя просто не желае да говори. Даже го приема с подигравки, защото как съм можела да искам тя да не реагира така, защото е съвсем естествено, тя е права за всичко. Никога не приема, че може да има вина. За нея тя не е виновна за нищо, а мен ме изкарва по-черна от не зная какво. Аз не мога да мълча и стават големи скандали, след които се е случвало да не си говорим и с месеци. Затормозявам се излишно, усещам как започвам да се опитвам да "разрешавам" проблемите си с викане, вместо с нормален разговор.
Сега за пореден път се скарахме жестоко за една глупост и то заради нея. Дори да имам вина понякога, ядоса ли се тя-край. В момента се чувствам ужасно, а още по-лошото е, че е за нищо.
Майка ми ме обича, както и аз нея и дава всичко за мен, но ми писна от тези скандали и от това да ме мачка за глупости и не зная какво да направя.
1. Ако можеш се изнеси, но ако се трябва да чакаш ще се наложи да се съобразяваш, за да избегнеш излишно опъване на нервите - познавайки нрава и предварително да обмисляш думи и действия.
Мечо Пух
3. На колко години горе-долу е майка ти ? Нали знаеш, че обикновено повечето жени след 40-45 години започват да се държат странно, нервни са и са вечно недоволни. Ако е заради това, се опитай да я разбереш. А и да не е - пак се опитай, няма как, майка ти е. Само тя си знае колко й е струвало когато си боледувала, когато си била нещастна и какво дава от какво се лишава, за да имаш всичко. Знаеш, че е така :)
Илси
4. Според мен я "гони" критическата.И моята имаше такъв период.Тогава след един скандал си събрах нещата и се изнесох.После и мина,сега се държи нормално
5. Авторката
Благодаря за коментарите. Не е от критическа. За изнасянето- аз го искам така или иначе, но в близкото бъдеще няма как да стане. Илси, да, трябва да се съобразяваме с родителите, но в моя случай май дори и аз да съм правата няма значение, затова май най-добре ще е да стискам зъби и да си мълча.
6. Така се е смятало от край време и така ще е винаги - по-големите са по-прави. И аз не винаги съм съгласна с това правило, ама какво да се прави, родители са, нищо не можеш да им кажеш. Радвам се, че мислиш трезво. Дано отношенията ви скоро се изгладят :)
Илси
7. А браво бе Мечо Пух се изнесе :) да избяга от проблема :) Не се прави така един проблем се РЕШАВА НЕ СЕ БЯГА ОТ НЕГО , отнешение дете - родител в днешно време са доста натегнати :) просто и покажи че наистина я обичаш и държаш на нея тя да разбере че не е права да ти вика така и да се промени :) защото повярвай с караници нищо няма да стане
8. Нищо няма да поногне, при мене положението е същото. Проблема е, че си дакарах и невроза от мълчене. Единствения начин е да се изнесеш от Вас. Аз търпях 2 години и сега живея с приятеля си от 1 седмица. Смея да твърдя, че малко или много с държанието си, майка ми ме подтикна да се изнеса. Реши проблема си по-бързо не чакай да стане като при мене.
9. Според мен ,ако една майка обича децата си ще ги подкрепя.И моята майка е такава ...тя дори ме игнорира говори с нежелание с мен ако говори е с критика или яд...Просто се замисли дали тя въобще може да обича и дали не ти завижда , че си по красива от нея !
10. И моята майка така прави, аз съм вече на 35г. Живея отделно с предоставен ми от нея апартамент. С какво да го обясня с това че е била даскалица много години или с желанието й да живея според нейните разбирания. Разкрещях се и аз и сега не си говорим и нямам желание да ходя у тях , обстановката е тягосна и никой няма да отстъпи. Искам свободата сам да избирам ,степенувам и взимам решения без постоянно да бъда анализиран, защо така съм направил и то ли е било най-важното и така нататък . До сега съм си мълчал но се задушавам , изнервен съм искам да живея според мойте си разбирания, пък ако ще да е кратък и простичък живот. Някой беше казъл " Когато живееш сред хора се заразяваш от мечтите им" . Ако не се стремиш към мечтите си тогава това щастлив живот ли ще е? Отделен е въпросът дали твоята мечта няма да е " излишен лукс " според другите. Само едно знам В каквато и посока да тръгнеш то ще я избереш сам , според нуждите и разбиранията си, отстоявай своето , бори се иначе всичко се натрупва и някой ден ще избие на някъде.
