Да си аутсайдер - начин на оцеляване преди: 3 години, 17 дни, прочетена 3876 пъти
На 15 съм. Почти. Сега съм 8 клас и съучениците с които уча са ми третите досега. Винаги съм била различна. Но под различна не разчитайте ЕМО или момиче с умствен недостатък или физически недъг. Съвсем нормална съм си. Според моите представи за нормалност.
И в трите класа в които съм била съм се отделяла. Да бъда аутсайдер винаги е било част от оцеляването ми в хм.. джунглата? Какво означава да съм аутсайдер за мен ли? В училище не искам нищо от никого, не желая никой да иска нещо от мен. Но работя добре в екип.. ако се налага. Извън училище в обществото - рядко излизам с други хора. Ходя си сама на кино, на разходки. В семейството - преди 4 години спрях да споделям с майка. Общи приказки.
Не се чувствам удобно на тоя свят. Познавам 2-ма души с които мога да общувам нормално а единия е 5 години по- голям от мен. Поне имаме общи теми на разговори, не като с другите. Не мога да общувам с хора на моята възраст, които не са надраснали 8-годишна. Просто не мога да намеря обща тема на разговор, общи интереси, общи мечти и желания с момиче което от 10 годишно се гримира, пуши и пие като 50-годишен дядка. Опитвала съм. Не е за мен.
Къде се чувствам на място?
В залата по бойни изкуства. Там мога да бъда себе си. Там е малкия умен (така да се каже) оазис в пустинята от тъпотия и еднаквост. Там мога да мисля, да разсъждавам.. там живея. Жалко че мога да живея 6 часа в седмицата. Там мога да общувам пълноценно. Жалко че мога да правя това, което желая само 6 часа в седмицата.
Защо съм такава? Защото само сама мога да бъда себе си. Само 6 часа в седмицата мога да бъда себе си.
Благодаря че ме изслушахте/ изчетохте.
1. Поли, свидетел съм ти на всичките теми, който си постнала. Много уважавам начина ти на мислене, това че не искаш да си като поредната малолетна проститутка. Но определено трябва да си намериш поне един приятел/ка, с който/която да излизаш и да споделяш. Не се лишавай от най-хубавите си години в живота (смисъл не е задължително да пушиш и пиеш, ами да правиш приятелства ала бала). А може би се чувстваш така заради побертета, депресията е нещо напълно нормално на тази възраст, но ти не се предавай!
4. Здравей Поли!
На възраст съм колкото теб и се чувствам като теб. И аз не пуша не пия, нито съм поредната малолетна проститутка. Но знаеш ли разбрах причината, поради която се чувстваме така.
Тя е много проста: Казано на кратко, ние сме надраснали връсниците си. Мислим по друг начин. Не обичаме да общуваме много с хората. С няколко думи не се чувстваме на мястото си. Факта, че ти е много по приятно да общуваш с по-големи индивиди от теб доказва, че доста си "дръпнала" в материала. Чувстваш се на едно ниво с 18-20 годишни, а като застанеш пред някой 15 годишен, той сякаш е на 10.
Хората на тази възраст са малки и глупави не знаят целите си, стремежите си в този живот. А ти и тези като теб....са само малки. :)
5. Лелеее... ама ти си си съвсем нормална! И при мен е същото и въобще не се приемам за смахната или дори аутсайдер ... АЗ СЪМ СИ АЗ и винаги съм се гордяла с това, а именно, че не съм пропадналата лолита, забравила дори самата тя какъв е цвета на кожата й заради тоновете фон дю тен и нямам проблем със свиването на краката си, докато се разхождам. До колкото самотата - ЗА ВСЕКИ ВЛАК СИ ИМА ПЪТНИК ;)
7. Здравей Поли,
При мен се случва същото. Не намирам общ език със съучениците си. Чудя се кога ли ще пораснат. Много ми беше трудно до преди вчера. Просто реших да изляза на разходка със стара приятелка и това много ме разведри. Според мен (защото при мен се случи така) за да не се чувстваш по този начин опитай се да намериш време да излезеш с тези които са ти приятели дори и по-големи от теб. Повярваи ми това много ще ти помогне. Прави го често и всички тези проблеми ще изчезнат. Колкото до съучениците ти остави ги те са си още деца въпреки че са в пубертета. Важните са твоите приятели и се виждай с тях по-често от колкото сега.
8. Здравей! Аз също винаги съм мислила по-различно от съучениците си, и намирам темите им за разговори за смешни. По-голяма съм от теб с 3г. имам 2-3 приятелки с които си излизам и другото познати разни. Но начина ти на мислене не те прави аутсайдер. Мисля, че в един момент ще престане да ти пука как разсъждават другите. Все пак не се откъсвай съвсем. Аз го направих преди време и сега съжалявам.
9. Защото съучениците са ти лапета. Замисляла ли си се за някой батко и неговата компания (батко 18+)? А за гримирането си е личен избор. Аз съм във военно училище и си шарим фон-тен и то виши. Момче съм. В преди време даже имах прякое принцесата, но сега много се гримосвати никой не обруща внимание. Успех.
10. Здравейте на всички,и най-вече на Поли .. да ви кажа и аз имам проблем като вашия,отивам на училище с мисълта,че половината ден няма да има с кой да си обеля дори една приказка,не мога да намеря обща тема за разговор с другите от моя клас,те си говорят за момчета кой с коя ходи,кой какво направил,за момчета и момичета които аз не познавам /и не желая да познавам/. През междучасията си слагам слушалките и си слушам музика .. На "Здравейте" и на "Чао" съм с тях, да не ви говоря, че целия клас се дрогират, пушат пият и др.
Пълна противоположност .. послтоянно ми казват .. Иве ти пак ли си сърдита, или Иве пак ли спиш, Иве защо не говориш, а аз си мисля на ум дали да не им тегля по една майна ..?! Но пък да ви кажа добре ми е така .. харесвам се такава каквато съм, и именно заради проблемите които имам надраснах възрастта си, но това пък ме спаси от други пороци .. :))) Поли можеш да ми пишеш на пощата kamikadzeivka@abv.bg :)) ако имаш желание разбира се :) Мисля, че ще си полафиме добре :)))
11. Радвам се, че си споделила. Аз съм вече на 18 и моят случай е подобен. Не се оплаквам. Искам само да кажа, че твоята история не е единствената такава. Аз също, така да се каже, не мога да се интегрирам с моите набори. Общуването ми с общо взето представлява едно "Ко стаа" и "Има ли путки".
Защо не споделяш с майка си? Майката е един от човеците, с които можеш да си кажеш всичко. Аз също не говоря много-много с нея, но все пак си позволявам от време на време да и се разкривам. Тя е човек, на когото мога да разчитам. Не забравяй, че родителите са хора, които имат много жизнен опит, и могат да ти помогнат в почти всяка ситуация - бивало то със съвет, повече информация, или нещо подобно.
Животът ти ще се подреди. Атеист съм, но също вярвам, че животът е отредил за всекиго по нещо.
12. Здравей муцка. Като се чувстваш сега - така ще е и за в бъдеще... Кофти звучи, но е истина.Когато бях на твоята възраст / сега съм на 40 / и при мен ги имаше тези проблеми. И сега ги има. Чувството ,че си различен от другите остава за цял живот. То не се променя. Както страниш сега от връстниците си, така ще страниш в следствие от обкръжението си като цяло. Ще работиш супер добре в екип - но дотам. В семейството ще е същото. Те няма да те разбират, ти тях също. Единственият човек, с който ще се чувстваш супер на тази земя ще е собственото ти дете. Тогава ще направиш всичко възможно рано да го научиш на мъдростта, която си попила от житейските уроци, а детето ти ще е изключително добричко, умно, и... различно като теб! :)
Успех!
13. Хм. Интересни коментари виждам и много пъти срещам-"Трябва да си намериш приятели" не ги слушаи тези идиоти. Приятелството е за слабаците и идиотите...
16. Браво малката, малко по-голяма съм, но абсолютно съм съгласна с теб. Аз имам страшно мнг приятели но понягока се случва дори и да съм с тях да се чувствам сама. Ти не си различна, а напълно нормална, но трябва да си намериш повече приятели и така ще се адаптираш към всичко и всеки. Не винаги да сме сами е по доброто решение. Желая ти успех в живота и да останеш все така вярна на себе си, а не като всички хора които са се превърнали в овце на всекидневието. Поздрави :-)
17. Здравей Поли,и аз съм като теб въпреки че съм на 24 :-),
но да си призная така ми харесва повече.А и темите който ме вълнуват,се различават много в сравнение с моите приятели.
19. Здравей Поли. Аз съм като теб. На 20 г. съм. Аз съм момче. Чувствам се на място само когато вдигам чували с цимент. Жалко, че сега няма работа. Аз съм доволен, че съм единак. Чувствам се добре. Не мога да бъда като останалите хора, който всеки ден си говорят, ходят на дискотеки и тъй нататък. Аз обичам да съм сам. За мен има само 2ма най - добри приятела. Те са самотата и моя свят. Разбрах го още на 5 годинки. Не се разбирам с хората. Освен ако не са единаци. А иначе ако тръгна да говоря с хората започват едни подигравки, гаври, обиди. От типа Я се махай от тука да ти се не види. Ти си изрод, урод. Върви си вкъщи крава такава. Или гаври от всички хора. За мен става Кряя на дните. Опитах да се държа като останалите. Не стана. Оказа се, че такъв ще си остана. Сякаш, че хората обичат да нараняват други хора. Аз единствен от блока например пръв посадих две дръвчета, помогнах на възрастните хора, изметох площадката пред входа. Казах на хората, че трабва да се обидиним за да си свършем работата. Работата беше да се изкоси тревата пред блоковете, да се помогне на възрастните хора, който само те вършеха тази работа. А хората си стояха пред магазина и пиеха бира. А те ми казваха Ние градим демокрация. Аз единствен помогнах. Изведнъж ми се нахвърли човек. А после и други хора. Те викаха мръсен комунист да умреш дано. Ама че бклук. Ало или Ей боклук. За това, че не съм при тях. Акакво да оставя 85 и 95 г. хора да работят на жегата? Та така всеки ден.
20. Твоята история в много отношнения е сходна с моята. С тази разлика, че аз съм аутсайдер по простата причина, че се отвръщавам от системата и света и дори и да искам не мога да бъда като другите. Осъзнавам, че не мога да намеря справедливост и да променя света за това дори и не се опитвам. Просто съм прекалено идеалист на моменти и дори и да искам не мога да играя мръсно и не приемам за нормално нещата които повечето хора приемат за нормално. С тая разлика, че и в боините изкуства не намерих сродна душа - напротив тези с които тренирах бяха по-големи тъпанари и от хората в класа ми.
21. Поли,
миналата година бях и аз в 8 клас, много курви, патки и всякакви в класа. ОБАЧЕ. Не можеш цял живот да се изолираш, човекът е социално животно и рано или късно ще ти дотегне да си сама. Перфектни хора няма, опитай се да приемаш околните такива, каквито са. На моменти разсъждаваш незряло. Всички са ти тъпи и еднакви, с такова мислене приятели няма да си намериш(е може и точно това да ти е целта). Пък ти се изкара доста зряла, което си мисли всеки на тази възраст, но не е така. И ако така ти беше добре, нямаше да пишеш по сайтовете. Бъди по-отворена към околните, не всички са с мозък на 10 годишни. В началото и аз мислех така, но като опознах 2-3ма нещата станаха по-добре.
Е в крайна сметка може и да си единак по природа, но опитай да излезеш от аутсайдерството, защото един ден ще ти е омръзнало, но никой няма да иска да е край теб.
Аз също съм на 15 и се чувствам по сщия начин, не намирам много общи неща със съучениците си, и аз като теб не искам нищо от тях, нито искам някой да иска нещо от мен. И аз не намирам нищо смислено в това което правят съучениците...
23. Поли, все едно описа моите тинейджърски години. Бях отлична ученичка, но не можех да се впиша в нито една групичка от класа. И аз намирах спасение само в тренировките по бойни изкуства. Оттогава имам няколко верни приятели, с които не общувам често, но винаги мога да разчитам на тях.
Сега съм на 36 години /сигурно ти се струват ужасно много/ и това, което ми донесе хармония е, че най-накрая приех че съм различна и това ми харесва. Дори и да мога да се върна в годините назад, не бих искала да променя нищо в живота си. Все още не искам нищо от никого, но съм разбрала, че колкото раздавам от себе си за хората, толкова получавам от тях в отплата.
Единственото, което трябва да правиш е да бъдеш себе си, тогава около теб ще се съберат хора, които да те заслужават и обичат.
Аз съм почти на 16 и се чувствам по същия начин. Живея и се преструвам че съм добре и че ми няма нищо; а от вътре сякаш не съм си на мястото. Винаги стоя на страна от съучениците си. В междучасията те си говорят на различни теми и за техни познати които аз изобщо не познавам; а аз си стоя на чина или настрани от тях и просто гледам през прозореца. Имам една приятелка с която мога да се отпусна поне малко; но дори на нея не казвам какво ми е. Колкото до останалите просто са "така наречени приятели"; но не са. През останалото време когато не съм на училище си стоя във вкъщи. Излизам рядко. Ако излизам то почти винаги съм сама. Не споделям с майка и татко почти нищо. Със сестра ми все не можем да се разберем. Не мога да си намеря мястото в този свят. Често се чудя дали няма да е по-добре да умра. Надали ще липсвам на някой. Та така е всеки божи ден. Всеки ден се повтаря все едно и също.
25. Здравей Поли,
имам подобен проблем. Сменила съм около пет училища и само в едно от тях успях да си намеря истински приятели. Всичко бше супер, но трябваше да кандидатствам. Сега уча в училище без приятелите ми е ужасно самотно. Така и неуспях да се интегрирам в новата среда. Аз не съм от най-общителните. Ииии такааа... Съветвам те да не се променяш и да си останеш винаги да си останеш такава каквато си.
