Аз ли съм шантав или просто ... преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 1473 пъти
Здравейте, надявам се да дадете някъв съвет. Не съм сигурен, че е тийн история все пак съм на 18 де пак съм си лапе.. да мина на проблима ще пиша бързо и с правописни грешки извинете за което. Та напоследък ми се случват все нови работи, нови запознанства нови събития нови сблъсъци с шибан*я живот. Общо взето около кандидат студентската кампания все такива "приатни" работи има. Обаче колкото по навътре навлизам в така наречения живот толко повече не ми харесва. Винаги съм мислил, че ще се справям с проблемите идиотите и т.н с един замах, но се оказва, че е по трудно, и на всичкото отгоре хората са Изроди. Да нама уважение, морал или каквото и да било. Бих казал, че съм възпитан в доста стар "стил" нека го нарека ренесансов. И някак това съвремие не ми допада хората са нагли нахални и нямат никакво уважение към другите. И чувствамв се не на мястото си, не съм много лош на външен вид, а немога едно момиче да сваля, именно защото подхода ми е толко "умрял" за тия жени, че по скоро ми се присмиват... На всичкото отгоре аз искам да се занимавам с едно наще ме карат друго постоянно имам скандали, постоянно в даскало ме ебават, е не много усилено и на сериозно, но доволно. и усещам как психиката ми поддава. Дайте някъв съвет моля.
1. Какво си мислиш че само ти си имал такива проблеми, как не!! Слушай сега ,трябва да си изкараш изпитите и да влезеш някъде. Защото то студенството наистина е по-яко пък и малко различна обстановка действа стабилно добре!! Ами това е аз сам се убедих!
2. Да, така е! В училище е олигофрения, то и повечето ми колегите от университета са тъпчовци, но поне чат пат има разумно мислещи. Като студент може да срещнеш и такива като теб- ми то и аз съм такъв и се оправям по-добре в живота отколкото останалите изроди от даскалото! Споко! А и послушай себе си- какво искаш ти да учиш и да се занимаваш- аз от дете си го знам и сега работния ми ден минава неусетно!
Хайде "наборе" успех! Горе главата- не си само ти така- може пък някои ден да ни засече съдбата и да пием по бира, ако не то като студент ще срещнеш доста интелигентни хора, а ако отидеш да учиш навън ще бъде и по-добре!
3. Здравей, аз съм момиче на 17 години и донякъде имам същите проблеми като теб. И аз се чувствам неразбрана и не на място и единственото, което разбрах е , че трябва да се променя. Живота става все по-гаден и единственото, което ни остава е да гледаме положително на малкото останали хубави неща и моменти. В днешно време хората трудно израстват, защото са прекалено разглезени, но има и такива, които мислят малко по-разумно и по-отговорно. Опитай се да се сприятеляваш с такива хора и въпреки, че аз не успях да ги намеря, ти пожелавам ти да успееш. Най- важното е да гледаш позитивно на живота и въобще да не ти пука от разглезените лигли и лигльовци...и те ще пораснат, но ще бъде твърде късно. :)
4. Ти не трябва да се срамуваш от себе си а да се гордееш. Ти си избрал да бъдеш различен а това е трудния избор. Но трябва да бъдеш и по толерантен към другите. Това че не са като теб не означава че са различни. Трябва да се научиш да общуваш с различни хора. Това е трудно но не е невъзможно. И не обръщай внимание на подигравките. Подиграват се слабите хора. В университета наистина имаш шанс да се запознаеш с по-зрели хора!
