Как да преодолея всичко това? преди: 2 години, 1 месец, прочетена 876 пъти
Здравейте,аз съм момче почти на 19 години! Искам да попитам,защо се получава така при мен.Нямам желаните приятели които бих желал да имам,рядко излизам по кафета и заведения с тях! Всички ме игнорират,а аз не съм лош човек,незнам те постоянно подържат връзка и излизат. Аз немога да го правя това,немога да го обясна,просто училище прибирам се уморен. И ми се седи на пс-то( доста елементарно го казвам).
Отделно имам притеснения и за училището,с бележките,някак си има нещо което ме натъжава и оттам губя стимул да правя всичко,което се изисква от мен.Когато съм нещастен,потъвам в едно бездънно блато и немога да излеза.Самотен съм,няма приятелка до мен.Опитвам се да се опозная,но нищо не се получава,всичко е толкова еднообразно! Кажете ми някак си по подробно,какво се случва с мен! Защо съм демотивиран към абсолютно всичко! Нямам желание за нищо! Благодаря ви !
1. Момче, не разбираш ли, че животът е такъв, какъвто сам си го направиш?! За да си на това дередже, сам си си го направил. Не те упреквам, нищо подобно, просто ти казвам да погледнеш нещата от друг ъгъл.
Защо изобщо им се връзваш толкова много на бележките в училище? Това ли е най-важното нещо за теб? Ако е така и това е единственото, което ти доставя удоволствие, няма лошо да се притесняваш и да искаш още и още... Но на мен все ми се струва, че не ученето те прави щастлив... Така ли е?
Искаш да имаш приятели, всеки нормален човек иска, но какво те спира? Темите за разговор, поведението ти пред тях, поведението ти в по-голяма и шумна компания?
Сам трябва да си отговориш на тези въпроси и да помислиш върху още доста такива в тази насока, но отговорът можеш да си го дадеш само ти.
Опитвай, излизай, дори да не ти се излиза. Пробвай, нищо не губиш. Виж къде е бариерата, виж кое точно те спира в общуването с другите.
Моят съвет е да бъдеш естествен, преди всичко, опитай се максимално да се забавляваш, няма начин, все ще срещнеш съмишленици, а след време и някое подходящо момиче. Не губи вяра, а поработи върху себе си. Това са най-хубавите ти години, не ги пропилявай!
Успех и не се отказвай, каквото и да става! ;)
2. И аз не разбирам какво толкова си се засегнал за оценките смисъл не може само 6 да имаш и така нататък номер 1 с право ти казва това са най - хубавите ти години не ги пропилявай имаш 1 живот . А относно излизанията и на мен мн мн не ми се обаждат ма не ми и пука не е болка за умиране . успех
3. Спокойно не си единствен. Аз съм момиче на 18 и също се чувствам така от доста дълго време. Моето се дължи на много фактори от които пък се дължи депресията ми, за теб - нз. Надявам се да намериш светлия път по който да тръгнеш и да излезеш от тази тъмна дупка в която си. Успех.
4. Ако това може някак да ти помогне ще ти кажа, че наистина не си единствен.Аз вече карам 20 години и съм на подобно дередже :) Депресията ме лови от време на време и малко нервак си падам.
И на мен всичко ми е криво, демотивиран съм и доста десоциализиран.
5. Мога да ти кажа само едно-оценките не оценяват възможностите ти, а знанията ти. Това,че имаш лоши бележки значи единствено,че не учиш както трябва!
Сиво
6. Аз познавам доста такива хора и за съжаление те сами са си виновни за проблемите си, а именно - искат да бъдат такива, каквито не са. Защо искаш да ходиш по кафета и дискотеки? Защото всички го правят ли? Защо трябва да се преструваш, че си като всичката селяния, която ни е заляла с чалгия и простотия напоследък? Защо просто не бъдеш себе си и започнеш да се гордееш с това което си. Човек не бива да се променя ако е за лошо...
Аз съм момиче на 17 ако искаш пиши можем да поприказваме за живота :) emi16@abv.bg
