Чувствам се озлобен преди: 2 години, 18 дни, прочетена 935 пъти
Момче съм може и да се каже и млад мъж. Проблема е, че липсата на приятели и особено липсата на контакти в последно време ме е озлобява. Искам да имам приятели, да илзизам, да се чувствам като другите, но немога. По цял ден седя в къщи и се чудя какво да правя, защото няма с кого. Защото са ме игнорирваха винаги - тогава, когато най-хубавите ученически години ги прекарах по този ужасен начин. Дори не ми се отиваше на училище накрая, а на бала не се радвах- наще насила ме накараха да отида.
Сега година по късно, че чувстам ужасно - не намирам никакъв смисъл в това да живея. Нямам приятели, нямам никой, пълен аутсайдер съм, дори станах неконтактен и озлобен. Не знам к'во да нарпавя за да живея добре. Живеех така, че все едно несъществувам. Дори и да излезе тук няма да има смисъл, защото хората не ме имат за човек. Не съм от най-богатите, другите винаги бяха над мен - може би това е една от причината. Думи и фрази като "ай на кафе", "купони", "компания", "момичета" и подобни са ми непознати дори чужди.
След тези години на изолация не знам как да продължа, от къде да почна, за да живея като нормален човек, а не смачкан. Помогнете. Защото дори и родителите не ме разбират. Помогнете, защото почнах да се озлобявам, а това е още по лошо.
Дори празниците за мен не са били празници. Как да променя положението си - станах доста озлобен и антисоциален. Не мие е познат този живот, в който да си заобиколен от приятели. Дори и нашите са водили живот като диваци и при мисълта, че и аз ще съм така неиздържам. И те искат това от мен, но не знам как ? Но все си мисля това, че съм нежелан и чужд. Че съм в тежест на другите. Дали аз бягам от хората или те от мен. Понякога си мисля и за двете.
2. Наистина ли се нуждаеш от приятели,за да се чувстваш човек? Можеш да минеш и без тях - ще станеш по-силен и ще можеш сам да се оправяш,никой не ти трябва. Не се отчайвай,този период от живота ти ще премине. Живота е като овеселително влакче- слизаш надолу само за да се изкачиш,след това,нагоре. Просто трябва да се справиш с това препятствие,което ти поставя живота. Докажи,че можеш да се справиш.
Сиво
3. Може да си поговориме по скайп или по пощата, тук не е много удобно пък и няма смис.да го превръщаме в чат!
Остави си скайпа или имейла ако желаеш : )))
4. По тая тема мога много да говоря, но ще се опитам максимално кратко да ти кажа аз какво мисля.
Причината е и в тях и в теб, имай предвид, че хората усещат когато не си сигурен в себе си и просто не виждат смисъл защо те трябва да са сигурни в теб и да имат приятелски отношения.Трудно става когато годините минава, а ти си мислиш, че изхос няма.Но бъди сигурен,че има...Просто не си се замислял достатъчно за това, не си погледнал от всички страни.
И защо си мислиш, че хората те мразят?Може би и те мислят, че ти ги мразиш...ама много важно, не живей за тях, живей за себе си.
Помисли за варианта, да напуснеш града,в който си сега.Замини далеч, започваш на ново.Никои не те познава, можеш да бъдеш такъв,какъвто винаги си искал.
до номер 2 : не съм много съгласен, защото в това състояние съм бил почти винаги, а не месец или два. Също така едва ли е хубаво да няма с кого да общуваш ежедневно, а да седиш в къщи.
6. Същата работа съм брат :)
Карам 20 и съм се десоциализирал адски много.
Казваш че се озлобяваш.Е пак си добре аз отдавна съм едно като едно кълбо нерви, дразнещо са на всички.Не ми минава ден без да се скарам с някого, а вкъщи с майка ми цели скандали правим.
Опитай се да направиш нещо по въпроса, докато е време.
8. Към автора и номер 6 дано го прочетете.Аз съм момче гонещо 20 те ( на 18 съм) и съм в същата история,но ако мога да кажа в по лек стадии.Не съм много адаптивен към хората и по трудно се "сливам" с характерите им.Няма да се обяснавам,както казаха по-горе.Много локуми и хипотези трябва да се разтягат и пак няма да се стигне до задоволителен извод.Например искам да споделя пред всички нещо и да ви кажа но и попитам в същия момент.
Вчева когато си седях в колата вечерта,видях една много сладка двойа не бяха повече от 18-19 години.Момчето беше супер симпатяга(не го приемайте в левия смисъл) и момичето много очарователна.Вървейки до магазина те се прегръщаха,целуваха после пак ги видях момчето си отвори количката и като влезнаха ги видях как продължиха.И изведнъж нещо ме прихвана и ударих силно волана и стиснах зъби и ги проклинах.Още немога да си го простя,че за 1 път завидях на някого? Защо се случва в мен,винаги съм преодолявал това когато вида щастливи двойки,но вчера уви нещо стана с мен?!
10. Номер 8, аз до някъде те разбирам. И на мен ми става много кофти, като видя влюбена и щастлива двойка... Не за друго, ами защото и аз бях едно време така щастлива, а после изведнъж милият ми приятел най-брутално ме отряза и от тогава съм половин човек. Не е нищо ненормално, всеки иска да е щастлив...
Колкото до автора - мило момче, опитай се да не се стягаш толкова. Опитай се да си по-отпуснат, не мисли много-много какво казваш, пускай някой и друг майтап. С времето ще свикнеш, ще се отпуснеш. Предполагам, че сега си студент, а това означава, че около теб има достатъчно хора на твоите години и на твоя акъл. Опитай се да се сприятелиш с тях, говорете си. Дори да е трудно в началото, не се отказвай. Без да се бориш, нищо няма да постигнеш. Като само си седиш вкъщи и се оплакваш от живота, мислиш ли, че ще стане нещо? Излез навън и просто живей. Знам, че не става ей така, аз също съм много притеснителна и неконтактна личност, но с времето свикнах, вече не се притеснявам толкова и нямам проблеми с хората около мен. Приятели за кафе винаги може да си намериш, но истинските са рядкост и се броят на пръсти.
Аз ти пожелавам успех от все сърце и не спирай да се бориш и опитваш. Не се изолирай от средата около теб, а я опознай и се приспособи към нея. Не е лесно, но не е и невъзможно, стига да го искаш достатъчно силно ;)
11. До автора : Остави Skype, на същия хал съм. Определено имам приятели, но са малко...но поне са истински... не познавам думи като купон, момичета, и т.н.... Родителите ми винаги са били леко антисоциални, възпитаха ме и мен в този дух, очевидно неосъзнавайки факта, че това ще ми навреди.
Та дай си скайп, ще споделим малко опит...
13. Склонен съм да подкрепя номер 9.Намери си хоби ако нямаш.Замисли се кое ти се вижда увлекателно.Аз лично съм фен на въздушните пушки.Това си е и забава и отговорност.Някои хора си мислят, че тия пушки са за стрелба по животни.Да ама не.Това си е спорт за стрелба по мишени.Изисква концентрация, добра преценка и технически умения за поддръжка на пушката и т.н.Има цели форуми за тази работа.Ако ти харесва идеята в тези форуми има много хора, с които да общуваш.Ще ти помогнат в техническите въпроси.Организират се състезания, често има сбирки, на които можеш да ходиш и на практика да виждаш, някои неща как стават.
Има много фенове на авто и авиомоделизма.Радиоуправляеми коли, самолети, вертолети.И пак форуми за тях, сбирки, състезания.Така стават нещата с комуникация не със стояне пред комп-а.Само трябва да се престрашиш и да опиташ нещо ново и да подходиш с ентусиазъм да придобиеш някои умения.Страха само пречи ти го осъзнаваш, но явно нищо не правиш.
За дискотеките НЕ СЪЖАЛЯВАЙ там няма почти нищо, което да си заслужава.Аз не изпусках дискотека и какво.Пиене, цигари и простотии и разни селинджъри дето си придават важност, а са пълни смешници.Пък ако си мислиш, че ще си намериш приятелка в дискотека...Не, че е невъзможно ама и болшинството от момичетата не са стока.Ти явно си свестен човек и ще разбереш какво имам в предвид, че не са стока.
Хайде успех ти желая и дай по-весело и позитивно мислене с злоба приятели няма да намериш!Какво то и да става не се предавай и ще успееш сигурен съм!Успех, успех, успех!!!!
14. От номер 9: Номер 13 не забравяй и влакчетата, при нас ходим снимаме влакове, правим лятото пътувания из България с влакове, всяка форумна среща е в различен град, абе като цяло много се забавлявам...
15. Почни да ходиш на фитнес целенасочено, поддържай се, радвай се на себе си и на тялото си, за да ти се радват и другите( в твоя случай момичетата), трябва ти самочувствие, а то се изгражда на базата на успехи.
