Той означава всичко за мен преди: 2 години, 7 дни, прочетена 944 пъти
Здравейте. Историята ми е следната:
На 17 години съм и съм от един не много голям град. Ежедневието ми е нормално- училище, приятели ,кафета от време на време купончета... просто си изживявам най-хубавите години. Това беше описанието за мен до преди 1 година и 2-3 месеца.
Тогава се срешнах с едно момче, с което се харесахме и решихме да опитаме. Незнам за него, но в мига, в който го видях се влюбих лудо. Сърцето ми заби както никога... краката ми се подкосиха... стомаха ми се сви и т.н... Всеки миг с него беше повече от прекрасен. Беше прекалено мил, нежен и т.н за да бъде истина.
И така живях в тази приказка половин година... След това всичко започна да става ужасно малко по малко. Изведнъж той охладня, започна да се държи адски гадно дори понякога ми посягаше. Усъмних се , има друга но всъщност нямаше. Опитах какво ли не, но ефект нямаше. Попитах го какво става, а той не отговори.
След няколко дни докато пиехме сутрешното си кафе поиска да се разходим в някой парк и аз се съгласих. Седнахме на една пейка и той ми каза, че е време да се разделим. Казах ''ок'' и той си тръгна. Не виждах смисъл да се унижавам и да го моля, нямаше да го спра щом е решил-да си отива.
Изпаднах в адската депресия след това, защото и до ден днешен го обичам повече от всичко. От тогава станах затворен човек, който се смее насила и излиза с последни сили всеки път. Когато излизам го засичам винаги, но нито го поглеждам нито го поздравявам- той също не ме поздравява. Разминаваме се като непознати, а не е хубаво така.
След ада ,който ме накара да изживея през последните месеци-би трябвало да го намразя, но не аз го обичам. Не мога да издържам повече така... нямам силите да стоя далеч от него повече! Ще е много глупаво ако го потърся, но все пак нямам какво да губя и все пак ако някой знае начин, по който мога да забравя нека пише. Въпреки, че вярвам че няма как да забравя човека, който означава-всичко
1. Миличка, много добре те разбирам. Ще прозвучи много тъпо, но все едно аз съм писала историята ти. Мен също ме зарязаха по такъв груб начин. И аз не казах нищо, не му се молих, станах и си тръгнах просто. Но не го забравих. Месеци наред страдах, но не успях да го намразя, още го обичам. Много добре знам какво ти е да се преструваш на щастлива, да се усмихваш насила... изживях го, приех го някак... Дни и нощи наред изграях, исках да му се обадя, да го видя, да го попитам защо стана така..., но някакси се спирах и да ти кажа, сега се радвам, че не се унижих и не го потърсих. Бих те посъветвала да го направиш и ти, но ако усещаш, че ще се побъркаш... потърси го. Все пак не е кой знае какво. Ако ти откаже, поне ще знаеш за себе си, че си опитала.
Моят съвет като човек, минал през ада, през който минаваш ти, е да не се предаваш! Каквото и да става. Много е трудно, много е тежко, знам. Чувстваш, че животът ти вече няма смисъл, но не е така! Продължи напред, мила, колкото и да те боли. Аз съм сигурна, че ще се справиш. След като това момче не е с теб сега, значи не те е заслужавало. Остави го да си отиде. Споменът ще остане, никога няма да го забравиш, но не си проваляй живота за някой, който не го заслужава. Ще видиш, че след време ще се чувстваш значително по-добре и ще срещнеш и нова любов, само не се отчайвай. Бъди силна. Успех! :*
3. Тогава се срешнах с едно момче, с което се харесахме и решихме да опитаме. Незнам за него, но в мига, в който го видях се влюбих лудо. Сърцето ми заби както никога... краката ми се подкосиха... стомаха ми се сви и т.н... Всеки миг с него беше повече от прекрасен. Беше прекалено мил, нежен и т.н за да бъде истина.
