Отчаяна тийнеджърка преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 991 пъти
Здравейте приятели!Доста се чудих дали да напиша и своята история и най-накрая се реших. Аз съм едно 17 годишно момиче и съм от тези момичетаркоито се срещат рядко!! Като поведение в училищте съм супер уча доста и винаги съм била за пример за другител. Уж всичко мие наред, но на последак преживяваМ доста труден период .. усещам как все повече и повече се затварям в себе си. Всичко мие безразлично, доста съм нервна с двее думи просто нзз за какво живеея загубих всичките си приятели нямам си никой, коьто да ме подкрепя и разбира писна ми отт предателства и лицемерие... вече не вярвам на никой.
В Живота ми няма никакво щастие не помня кога за последно съм се смяла от сарце..! Струва ми се че потъваам и никой не може да ми помогне ... мн от вас може да ми се изсмеят но това е моят проблем ще се зарадвам ако някои ми даде някакаф савет..а и да добавя сарцето ми е разбито вече 1 година не поглеждам никой просто не се впечатлявам и вси4ки са ми безразлични и еднакви . . .
1. Hевиждам защо си мислиш че някои ще ти се изсмее , всички сме изпадали в такива ситуации и моменти ти си на 17 живота е пред теб знам какво е знам как се чувстваш но с времето постепенно нещата се нареждат от само себе си и ти ще намериш своето място пожелавам ти успех :)
7. Подкрепям номер 5- аз съм на 23 и съм в същото положение. Чувствам се така, както и авторката. Наистина не помня кога съм се смяла истински, нямам желание за нищо,всичко ми е безразлично..
9. Е видя ли 90% от хората са така, че винаги ще се чустваш зле така е ама от теб зависи и да "погледнеш някой" и да се смееш и да си живееш живота, имаш избор да теглиш една на мозъкът ти или да се мъчиш с глупости.
11. Eхх ако и аз бях на 17 години някаде може би щяхх да ти помогна доста.Имам предвид аз съм забавен имам много приятели и доста хубав за 14 годишен.Не са малко хората на които сам помагал да излзиат от трудни моменти независимо момчета или момичета , повечето от момичетата на които сам помогнал се влюбиха в мене , но за мен има само една.На 15,16 годишни сам помагал на 13,14 годишни момчета и момичета също , които са загубили смисала в живота си.Помагам им защото от както и аз го загубих след загубата на любим човек.Оптимист съм , но преди бях песимист и то голямм.
12. Аз бях така от 18 до 22 ... сега съм на 31 и съм в съвсем други филми, така че споко :) Ти си решаваш кога ще ти мине ;) Има една истина, която вече се изтърка, но хората още не могат да я разберат напълно (и аз де) - ти си това, което дълбоко и искрено вярваш, че си! Ако искаш да си самотна - мисли за това и никой няма да те забележи. Ако искаш да си "оборотна" - повярвай си, и няма да можеш да се оттървеш от навлеци :) Цялата работа е чрез опита да разбереш коя си наистина. Щом споделяш, значи не се радваш на това как се чувстваш в момента - промени го! Вътрешното чувство е следствое от ... вътрешно чувство, а не от външно наблюдение ;)
