Всичко се промени преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 616 пъти
Здравейте.
Знам че ви е писнало да четете банални тийн истории и не съм очаквала, че ще напиша поредната, но просто вече не издържам.
На 15 години съм, в ново училище, нов клас. Класа ми е страхотен, много по-добър от предния и наистина се радвам че съм там. В класа ми има едно момиче с което станахме много близки за тези 8 месеца. Колкото и невероятно да звучи това между нас наистина има невероятно приятелство... Или поне така си мислех. Освен нея имам още едно момиче до себе си, най-добрата ми приятелка. (сега сме в различни училища) И допреди няколко месеца всичко беше наред.
Но... Нещата се промениха. Момичето от новия ми клас има своите проблеми (не, не са типичните тийн проблеми с гаджето, много по сериозни са).
Преди месец и половина допуснах една грешка и с двете. Излъгах ги и няма да си го простя. Те ми простиха и темата се приключи.
Напоследък обаче най-добрата ми приятелка постоянно повтаря (натяква) че само тя правила компромиси в отношенията ни и т.н. Тя също има своите проблеми (семейни неща).
Въпроса е че в последни няколко седмици че чувствам съвсем сама. Имам чувството че на момичето от новия ми клас напоследък изобщо, ама изобщо не и пука за мен. Знам че тя има нужда от мен и правя абсолютно всичко, за да съм до нея. Правя всичко възможно за да не се караме, прехапвам си езика когато спорим само и само да не се караме. Правя всичко което иска, макар че тя не ми отговаря със същото. Т.е. стана съм като малко послушно кученце.
Само че в последните две седмици всичко започва да ми идва в повече и просто имам нужда някой да ме гушне и да бъде до мен. Не говорим да е до мен 24/7 (както съм аз до нея) но просто от време на време да усещам че на някой му пука за мен, че някой ме обича. Имам нужда просто да ме прегърне...
Освен това момичето от новия ми клас...
Ами в последните две седмици тя ми няма доверие. Казва че просто не може да се довери, защото онзи изрод (гаджето и) я е лъгал всеки път в който му се е доверявала. Разбирам я, но също така не мога да живея без да ми вярва. Имам нужда от нея (нещата ги изредих по-горе).
Освен това... Еми аз съм невероятно ревнива към приятели ми просто има стари рани заради които невероятно ме е страх да не загубя (да не ми отнемат) някой/я приятел/ка. Когато те двете (най-добрата ми приятелка и приятелката ми от новия клас) се съберат заедно... Ами просто ревнувам. Знам (опитвам се да вярвам) че тя няма да се открадната една друга, но... Болката от ревността е кошмар. От една страна искам да те двете да се разбират, но от друга... Просто ме е страх.
Не знам какво да правя. Не знам дали да кажа всичко това на момичето от новия ми клас, а най-добрата ми приятелка... Ами на нея няма нужда да и го казвам (сложно е за обяснение)
Съжалявам че се получи такъв роман. Благодаря на всеки който го е прочел и ще съм благодарна от все сърце на всеки който даде някакъв съвет как да изляза от ситуацията.
Наистина имам нужда от съвет... ;(
1. Леле, момиче! Много на сериозно се вземаш и въобще отношенията ти...И от какво ревнуваш не мога да разбера... Мисля, че само си търсите причина да се депресирате и затормозявате.. Това са пълни глупости! Защо просто не се наслаждавате на приятелството, което имате, а дълбаете незнайно къде... И другото, което ще ти кажа, много от сегашните приятели няма да си приятели след 5-10 години :) .
2. Оф... Номер едно защо съдиш момичето? Задала е ясен въпроса, не пита дали нещата са глупости.
По темата:
Да, според мен трябва да кажеш на момичето от новия ти клас всичко. Ако наистина държи на теб, ако те обича ще те разбере. Ако не успее толкова по добре че ще се отървеш от нея, не ти трябва приятелка която да не може да те разбере и да е до теб. Рискувай и и кажи всичко.
