На 18 съм и се чувствам като малко изгубено дете! преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 1275 пъти
Здравейте на всички натоварващи се с чуждите проблеми. Нямам точно определен проблем, но психически не се чувствам добре ..
От 15 минути гледам чертичката как мига и не знам как да опиша какво чувствам и изобщо чувствам ли нещо. Хора изцяло се промених в последните няколко години, не знам дали е от това, че имах проблеми в семейството или липсата на "дружки".
Отдавна карам пас .. без Приятели, без гадже, да не говорим дори, че не съм имала сериозен приятел и то не защото не съм имала възможност, а просто защото любовта не е за мен .. натоварват ме някак си тия любовни трепети.
Повечето момичета като че ли странят от мен, защото не съм от типа "кукла барби" и не мога да се превъзнасям, не мога да мисля едно, а да говоря друго .. докато те могат. Не подръжавам на чалга "иконите", затова повечето не ме харесват и затова никога не съм имала "най-добра приятелка".
Все ми беше едно дали ще имам гадже, но на 18 съм мамка му нещо липсва в живота ми .. Вече започнах да се чудя дали е това? Отделно самата аз .. като характер страшно много се промених. Преди слушах всякаква музика, включително и чалга, но някак си ми писна, омръзна ми и минах от другата страна, просто за да видя какво е.
Започнах да слушам рок, това повлия и на стила ми на обличане от части, но не съм от най-тежките случай. Обаче повечето ПОЗНАТИ виждат промяната и не ме харесват такава, а на мен пък мноооого ми харесва.
Има едно момиче в квартала и тя е самотна птица като мен, разбира ме се, но тя някак си ме задушава, постоянно смс-си,звъни ми .. абе чудо е!
Ако не излизам, защо няма да илизам. Или ако кажа,ч е не ми се излиза.. "Не е вярно ще излезеш по-късно, но не искаш с мен." Постоянно ми държи сметка къде съм ,с кого съм, какво правя, защо го правя пък в крайна сметка аз съм си в нас ..
Родителите ми са с едни остарели разбирания и с тях не мога да поговоря. И те постоянно ми държат сметка ..
Какво трябва да направя,ч е като кажа нещо, да се чуе и моята гледна точка .. все едно като кажа НЕ! значи да е НЕ! А не да викам и пак никой да не ме чува.
Започвам тотално да изтрещявам, не мога да проведа един нормален разговор с някой .. Явно проблема е в мен, но не мога да го открия. Понякога искам да отида някъде, където не познавам никой и просто да си правя каквото си искам, а не постоянно да спазвам правила! Имам чувството, че съм в някакви окови и толкова вече ми е писнало, че ще ги счупя и всичко ще отиде подяволите.
Как да подредя живота си, мислите си, как да спра да обръщам внимание на простотията заобикаляща ме от всички страни?!
Знам,че момичетата на моите години какви ли не работи са правили от секс за пари до аборти и разни други .. Радвам се,ч е поне акъл имам, в това отношение поне съм щастливка!!!
Но все пак .. на 18 съм и се чувствам като малко изгубено дете!
;(
2. Спри да слушаш депресираща музика преди всичко, защото музиката влиае много на чувствата. Излизай на разходки, може и сама щом другите те подтискат, аз примерно излизам да тичам, защото пнякога и аз се чувствам по същия начин, намери нещо да те разсейва - аз примерно когато се чувствам много зле играя тенис, по скоро бия топката с рактетата защото няма с кой да играя, нооо помага ии също така пиша разни историйки може би защото имам голямо въображение, но има изход от твойта ситуация
3. Аз съм почти на 16 и в момента също водя пасивен, лишен от забавления живот. Нищо не ми е интересно - дори спортът понякога е скучен (изключая дългите бягания на непознати места). Налегнали са ме колебания, че докато уж уча и спортувам (т.е. правя полезни за мен неща), губя много, ама много! Откога не съм ходила на кафета, откога не съм имала гаджета! И всичко това е защото не попадам на правилните хора, хем съм в голям град. Не намирам интелигентни такива, попадам само на глупаци и се влюбвам в тях на всичкото отгоре.
Искам и аз да живея интересно, да имам какво да разказвам и при спомена на което да се изчервявам или засмивам.
Според мен контактите ти с другата "самотна птица" няма да ти свършат работа, така че ги преустанови.
Бих ти дала няколко съвета. Като за начало, потърси умни хора в гимназията, където учиш. Намери си ново хоби - спорт, изкуство. Депресиращата музика не върши работа.
Търси интелигентните.
4. На 19 съм - момче горе-долу в същото положение.
Само че аз почнах да правя неща на своя глава.Общо взето не обсъждам действията си с никого.Родители - не.Приятели - нямам такива.
Все пак още не съм почнал да сменям стила си както ти правиш..Иначе и аз чувствам, че като че ли не мога да говоря нормално с никого защото не се вписвам в обстановката някакси.И по-лошото е че винаги търся вина у себе си..
5. Имаш ли скайп? Ако искаш ми пиши, за да си поговорим нормално. Моят е minkata94. Винаги можеш да пишеш, когато имаш нужда да си поговориш с някой! ;]
6. Аз съм момче и мисля , че от части съм изпадал в твоята ситуация и съм разбрал , че ако сам не си помогнеш , няма кой друг да ти помогне ! Започни да излизаш , макар и сама , просто не трябва да си депресирана .. и нещо друго кажи на това момиче , с което излизаш какво чувстваш и , че това нейно държание не ти харесва.. Бъди откровенна с нея
И недей се затваря в себе си , бъди уверена! Ако искаш можеш да ми пишеш на имейл-а нямам нищо против да общуваме
9. Според мен се Чувстваш така защото нямаш цел в живота тая възраст е много решителна сега е времето да покажеш коя си и на какво си способна защото вече си на 18 и си пълноправен гражданин , можеш да взимаш решения самостоятелно, да живееш самостоятелно, и най - важното , родителите ти немогат вече да те контролират именно защото си вече пълнолетна, естествено могат да ти дават съвети и такива неща но нищо повече, нямат право да ти казват кога да се прибираш е тем подобни. Трябва да решиш какво да правиш с живота си, да си поставош цел и да я следваш.
10. Аз пък мисля, че хобито е много добра идея. Дори да се провалиш един два пъти в нещо - не се отказвай! Живота понякога е много гаден, знам го от личен опит. Преместих се в Канада по средата на 8-ми клас... всичко на ново, незнаех английски, нямах приятели.. Но изведнъж всичко се нарежда и си казваш: "Аз успях!". Важното е да не се предаваш, когато най-много искаш. И ако другите те "подритват", подритвай ги и ти! Не си длъжна да ги търпиш. И не очаквай много от които и да било - това ще е най-голямата ти грешка. Е, стига толкова съм ти давала акъл.. Надявам се всичко да премине и да намериш някои, без които неможеш да живееш. :]
11. може би всеки минава през подобен етап......разбираш че си човек.....а на вън светът е динамичен и изпълнен с врати , за които нямаш ключ....следователно затваряш вратата към себе си или нещо такова.......аз съм минавам през един такъв етап...също си нямам приятел...но пък имам приятели , с които излизам и въпреки това не се чувствам задоволена от това което съм.....понякога се чудя..ама съвсем сериозно какво правя тук..защо съм човек..каква ми е мисията и т.н. и съм малко изгубена в момента...но сигурна съм нещо ще изникне и ще знам какво да правя с живота си и т.н.......пиши ми на скайп
ако искаш...ще се радвам да споделиш
13. Според мен това е първо от възрастта, сега се изграждаш като личност. И точно може би тогава, когато започваш да осъзнаваш, че животът изцяло започва да зависи от теб, някак си се чувстваш малко объркан(а). Докато има кой да мисли за теб и да те насочва не е така. Като добавим и голямата пропаст м/у хората напоследък те кара да се чувстваш още по чужд и неразбран(не чут). Това за съжаление според мен ще се среща все повече поради средата която живеем. Да не те отчайвам, но винаги когато човек спира и се замисля изобщо на къде върви, какво се случва около него е признак, че човешкото у него е живо и има връзка със себе си! Лошо е когато човек се изгуби и заприлича на поредната лутаща се сянка, като зъбче от голямато колело(живот) и няма пак кой да те насочи. Точно поради тази причина хората според мен до голяма степен са така изнервени. Защото се чувстат прашинки не чути, колко му трябва човек да е щаслив... ? А на едно дете... ? Но когато липсва истинска комуникация - разбиране, всичко става като маса от празни и бездушни думи. Малко се поотвлякох, но исках да пиша за да знаеш че не си само Ти... :)! От някъде съм чул и ми направи впечатление израза:" Добрите решения идват от натрупан опит, натрупания опит идва с не много добри взети решения" :). Дерзай учи се опитвай от всичко което ти е интересно, но с мярка вътрешния Ти глас сам ще ти подскаже и знай, че без да се опариш само Ти, без съвети на който и да е, няма да научиш нищо и цял живот ще си като муха без глава! Нека оставим страха някъде, бъдещето и миналото също те сами се грижат за себе си. :)
