Кой съм аз??? преди: 1 година, 6 месеца, прочетена 743 пъти
Моля те, не отминавай. Седни до мен и изслушай, това което наричам свой живот.
През целият си живот нямах много приятели, не намерих човек, който да каже за мен „Това е най – добрият ми приятел”. Хората сякаш не ме харесваха и бяха внимателни когато се „занимаваха” с мен. Наблюдавах отстрани мойте връстници, докато те оформяха кръгове на приятелство, весели компании, а аз стоях отстрани и наблюдавах с празен поглед. Не се превърнах в аутсайдер, нито пък в човек, с който всички се подиграват, но така и нямах приятели. Когато един път бях в моята стая, прозорецът бе отворен и дочух как навън хора се веселят. От отворения прозорец се чуваше смях, песни, приятелски закачки. А, аз бях сам в моята стая облегнат на стената, сам самувах, моята тага растеше, а отвън живота кипеше. Това бе момента, в който видях колко красив е живота, как щастието може да съществува до пълното отчаяние и тъга, незабелязвайки го. За момент видях, колко е лесно да намеря някой другар, но все пак не направих нищо. Цял живот исках да намеря едно момиче, което да обичам безкрайно, а в замяна не очаквах нищо, освен да получа малко обич и от нея. Така и не намерих подобно момиче. Цял живот исках да бъда някой друг, виждах различни хора, възхищавайки им се, представях си как би било, ако аз бях като тях. Научих, че е по – добре да бъда себе си, даже това да значи да съм никой, аз създавам уникалността бидейки себе си. Търсих смисъла на живота си, чаках и търсих някой да му придаде смисъл, така и не намерих… Цял живот не се страхувах да умра, често бъркаха това със смелост, не това не е смелост, това е безразличие, когато няма какво да губи, човек е безстрашен. Цял живот бях сам, намразих самотата, страх ме е да няма никой около мен, всеки мой кошмар започва, когато се прибера в къщи, затворя вратата, а няма никой около мен. Цял живот разбирах какво мислят и искат хората, така не събрах смелост да го кажа, мълчах, а не живеех… Цял живот бях страхливец, страх ме бе от щастието, страх ме бе от другите, страх ме от това да реализирам мечите си, страх ме от това кой съм, страхувам се дали ще харесам, ако се видя истински. Цял живот спах и сънувах, потопен в никога неидващото бъдещете, чаках., така и не дойде… Цял живот плаках вътре в себе си, цял живот емоций бушуваха в мен, цял живот не ми стигна да кажа на глас какво ми е… Цял живот се сърдя на себе си, че съм страхливец. Цял живот се крих, отблъсквах подаваната ми ръка. Цял живот бях нерешителен, цял живот не се опитвах да се обичам и да развия, това което бях. Цял живот възнаграждавах добрите хора за това, че са добри, а срещу лошите треперех само… Не се самосъжалявам, нито се оплаквам, просто констатирам кой съм аз.
2. И всичко това си си го направил сам! Нали си наясно с това?
Не ти се бъркам, нито те съдя за нещо, но е хубаво понякога човек да се изправи пред истинското си АЗ и да не се надява някой да се сприятели с него, друг да осмисли живота му и трети да го обича. За да получиш трябва и да дадеш.
5. На много места си написал "цял живот"... Това ми направи силно впечатление. На колко години си? Дори и да не си вече първа младост, този израз ми звучи по-подходящо за грохнал старец. Съмнявам се, че си такъв. Не мисля, че си страхливец, щом си съумял да живееш, въпреки разочарованията. Гледай смело напред и нещата ще започнат да се случват. Никога не е късно да започнеш отначало :))
7. Личи си , че си много умен ( по правописа си личи ) не е хубаво да си сам и аз се чувствам сама дори и да чувам хора околу мен . Много се радвам , че има хора с отличен правопис едно огромно браво . Аз съм на 17 г.
Ако желаеш можем да бъдем приятели или просто да си пишем както искаш !
Пожелавам ти успех винаги върви само напред !
8. Има много хора, които се питат какъв е смисълът извобщо да продължат. Много хора, които мислят, че животът им е празен.
В клас има три момичета, дето се имат уж за "най-добри приятелки". Знаешли за какво си говорят? За дрехи, гримове, обувки, как искали да отмъстят на еди кой си, че зарязал някоя... Те се смеят, ходят по купони... А СА НЕЩАСТНИ. СТРАШНО НЕЩАСТНИ. Никога неса споделили на никого какво са ТЕ в същност. Запълват празниа си живот знаешли с какво?ЕДИНСТВЕНО С ДРУГА ПРАЗНОТА. Знаеш ли защо са приятелки? Защото ако не си споделят цялата тази празнота ще се взривят. Те знаят, че в жиеота им има и нещо повече просто от празни приказки. Но само такива говорят...
Аз имам две приятелки, на които мога да кажанякои неща, но съвсем не всичко. Много мисли и чувства тая в себеси. И това, честно казано, ми пречи :) Може и ще се очудиш като ти кажа, че много по-лесно се рабирам с три-годишни халпета, от колкотос връстниците си. Може би ще се учудиш, че най-добрият ми приятел е кучето ми... но както и да е.
КАЗВАШ, ЧЕ ЖИВОТЪТ ТИ Е ПРАЗНОТА. А КАКВО Е ЩАСТИЕТ ЗА ТЕБ? С КАКВО ИСКАШ ДА ЗАПЪЛНИШ ПРАЗНОТО ПРОСТРАНСТВО? АЗ ЩЕ ТИ КАЖА-НАЙ-НПРЕД ПОТЪРСИ ЩАСТИЕТО В СЕБЕ СИ, И СЛЕД ТОВА ИЗВЪН ТЕБ!
