На какво се дължи пък това? преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 637 пъти
Здравейте! :)
Пише Ви момиче на 14 години. Значи.. Имам някой странни "черти", ако могат така да се нарекат.
1 - Лъжа. Мога да гледам някого в очите и да го лъжа. Знам, че не е хубаво, но.. И съм с много силна памет. Моментално запаметявам и най-малките подробности и думи на хората. Понякога го използвам с/у тях, когато се опитват да ме излъжат. Е, това ми помага. Не се оплаквам, но имам въпрос? На какво би могло да се дължи това лицемерие? Да гледам някого в очите и да го лъжа, а после да не се чувствам гузна.. Не го искам, но вече го правя несъзнателно. Като инстинкт за самосъхранение ми е. Почувствам ли опасност- така се предпазвам. С лъжи...
2 - Манипулация. Мога да манипулирам, което често си позволявам. Винаги, по всяко време мога да се разплача. Без причина. Откачено?! Но мога да плача, докато съм щастлива или да се смея, докато вътрешно се разпадам. И то само и само, за да извлека някаква поза от това.
Аз съм ужасен човек, моля Ви помогнете!! Дори, сега- когато пиша това не се чувствам зле, но осъзнавам, че не е правилно. На какво се дължи всичко това? Преживяла съм много за възрастта си. Толкова тежки моменти.. И то не такива от сорта на "Той ме обича, ама го е срам" или "Мама ми се скара". Животът ми не е бил лесен. Дали някак си.. може ли да е от това? Дали така се опитвам да се предпазя? Или какво..?
П.С
Имам си още много странични ефекти на характера.. :d Но за сега да видим какво мога да направя с тези..
1. Ми като го осъзнаваш за ко го праиш като тръгнеш да лъжеш си помисли първо правилно ли е и се сети как го осъЗнаваш това и тогава лъжи и манипулирай но първо помисли добре не барзай да говориш а мисли
2. Няма човек който да не лъже и манипулира, но за възраста си наистина много си напреднала.
Като твоя мултипликация ще кажа: че и аз го правя , и не защото ми е приятно а защото от другата страна постъпват по същия начин.
4. Виждам, че ти харесва това което правиш..лошо няма, човек трябва да се обича, приема и развива...но ми се струва, че разчиташ твърде много на тези ти качества, в един момент няма да ти се струват достатъчни, ще искаш да го правиш по-добре или да можеш още неща, по-различни. Ти си тийнейджър и дори след една година ще си много променена. Това което описваш сега наистина не е много добър човек, но вярвам, че с времето, ако се осъзнаеш и погледнеш по-позитивно на живота, ще можеш да запазиш само добрите черти от лошия опит, който (повярвай ми) ще събереш ако продължаваш да си игаеш с хората. Просто всеки си намира майстора. Бъди по-добър човек иначе ще изгубиш много. Успех
Em ;]
6. Преди няколко години и аз бях така. За лъжите не чак толкова, но манипулирах хората, а те дори (в повечето случаи) не разбираха за това. Тогава имах две най-добри приятелки, бяхме наистина много близки. Наскоро срещнах едната и се заговорихме, а тя ми каза: "Много готина си станала, аз преди колко те мразех.." А аз съм си мислела, че ми е била приятелка. И то близка. Аз очудено й казах: "Как си ме мразела!? Аз, ти и Нели бяхме най-добри приятелки!", а тя ми отговори: "Такаа ли!? Значи Нели ми е била по-добра приятелка.".. Та мисълта ми е, че щом хората разберат и осъзнаят това, което става ще се одръпнат-вярвай ми!
7. Познавам човек като теб. Моят приятел за съжаление е такъв. Мисля обаче че можеш да се контролираш. Просто не го прави. Едва ли е толкова трудно.. Иначе повярвай ми, ще нараниш много хора в последствие.
8. Е, специално за лъжите и аз го мога. Но не го правя. Единственото, което се изисква, е да си добър актьор.
Виж, при манипулациите е по-различно. Те понякога са по-лоши и от лъжите, защото лъжите често ги казваме, за да се защитим. Не казвам, че са нещо хубаво /абсурд/, но няма човек, който да не лъже. Когато обаче манипулираме някого, ние не го правим за защита, а за собствена изгода.
Не знам какво да те посъветвам. Може би, ако проблемът се задълбочава и усещаш, че не можеш да се въздържаш, ще е хубаво да отидеш на психолог. Той със сигурност ще ти помогне да осъзнаеш доста неща :)
