Споделена история от Тинейджърски |
Не мога да го разбера
преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 549 пъти
Здравейте! Искаше ми се да споделя и моята болка и няма да е лошо да чуя няколко нови мнения, защото на приятелите ми вече ги знам.
С моя приятел ходим почти година, но с прекъсвания.. Всичко започна септември миналата година. На мен ми харесваше, излизахме няколко пъти, признахме си чувствата и така.. започнахме. Не знам обаче колко е бил искрен в този момент за чувствата си, защото знаех, че отдавна не е ходил с момиче, пък и му се искало да пробва с някоя сериозна. И така.. на мен си ми харесваше, пък и наистина имах нужда от сериозна връзка, защото ми писна от неща за по седмица. След две-три седмици обаче той ме заряза заради друга. Чувствах се като парцал. След две седмици тази другата го заряза. И той се върна при мен като кученце с подвита опашка. И тук направих най-голямата си грешка, защото аз, харесвайки го още страшно много, започнах пак да излизам с него, само като приятели. Знаех, че иска да се съберем, беше го казал на сестра ми. Не след дълго, началото на декември, се събрахме. Сега като се замисля се чувствам като утешителна награда, защото знаех, че тази другата много я е харесвал. И така. Този път издържахме повече, той започна да прави много хубави неща за мен и наистина се чувствах обичана. Преди св. Валентин споделил на един общ приятел, че мисли да къса с мен след празника, защото "нямало тръпка". Това го научих чак след като скъсахме, което стана в средата на март. Тогава ми заяви, че ме харесвал, "но не чак толкова много, че да съм с теб". Този път се държах добре, не се разревах като идиотка пред него, както първия път. Минаха се няколко дни, не се чувахме/виждахме. Обаче той започна да ми пуска стрелички на телефона. Аз не му отговарях. Започнахме да се засичаме и в автобуса за училище, но аз само го поздравявах хладно, защото се бяхме разбрали да си останем приятели. Една вечер ми се обади да излезем, аз отказах. След няколко дни - отново. Този път приех. Говорихме си приятелски. След това ми писа, че му липсвам. След време му отговорих със същото. Излязохме и се събрахме, като аз като пълна глупачка отново му скочих бързо в ръцете. Обаче нещата почнаха да стават много сериозни. Той започна да държи много на мен, аз - на него. Личеше си, че се обичаме. Ходих му на бала, изкарахме си супер, пак имаше много хубави жестове, които правеше за мен. Като дойде лятото обаче просто спря да ме търси толкова често. Супер рядко. През пет-шест дни и то в повечето случаи се налагаше първо аз да му звъня, за да се сети. Така и не пожела да ми каже какъв проблем има в нашата връзка, който го притеснява. Друга - нямаше със сигурност. Проблема е в мен и продължава да е в мен, но не мога да разбера къде точно. Оправданието беше - много работа имам. А той работи много, но не вярвам две минути да не може да отдели поне да си поговорим по телефона. И така постоянно. Един ден отидох до тях да се разберем. Държа се мило, каза, че иска да е с мен, но не ми отговори защо тогава НЕ е с мен, не се обажда, не излизаме... Каза "Ами нали знаеш, аз съм малко несериозен..." Отговорих му, че това не ме интересува и че той е този, който е искал сериозна връзка от мен. След това всичко се оправи за известно време. За около две седмици. Обаждаше се, излизахме, изкарвахме си супер. Казваше, че много ме харесва и че му липсвам, когато не сме заедно. Чудя се как е сега като не сме се чували от повече от 10 дни. Звънях му няколко пъти, но не отговори. Писах му смс, че така не става и щом желанието не е от двете страни, просто няма смисъл да се мъчим. Той не отговори, а си мисля, че поне от уважение трябваше да ми отговори.. Може би не знае какво да каже. Но аз се чувствам ужасно. Един приятел може да ми уреди среща с него, но за какво, като знам, че пак привидно всичко ще е наред... Пак няколко дни ще е наред и после пак същото... А аз по цял ден мисля само за него.
Знам, че няма как да ми помогнете, просто ако искате споделете мнение. Ще ми е полезно да чуя.
|
