Спомняте ли си какво беше да.. :) преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 1458 пъти
Спомняте ли си какво беше да...
1.Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето
2. Да чакаш да получиш писмо в истинската си поща
3. Да събираш картинките на дъвки турбо, без значение дали си момче или момиче
4. Да ти се събере лентата от касетката и да я навиваш с пръст или молив :)
5. Вафла куку рукуууууу
6. Лятото да ти трябват пари за сладолед , не за алкохол
7. Да гледаш видеокасети с любимите си филмчета
8. Да чакаш да стане неделя в 5 за часа на Дисни
9. Да играеш на криеница, стражари апаши, капитане капитане, какво ти е е морето , царю какво обичаш, замръзванка..
10. Да попълваш лексикони
11. Да караш колело с контра, вместо спирачка
12. Да се качиш на някое дърво и да си береш джанки или череши
13. Да колекционираш "Мики Маус"
14. Да прекарваш летата си при баба и дядо на село <33
15. Да се прибереш у дома с бездомно котенце,пълно с бълхи
16. Да скачаш на въже и ластик
17. Да играеш с приятелка едни смешни игри с ръце (пляскане и пеене) /още помня една ;x/
18. Да звъниш на звънците на хората и да тичаш да се скриеш
19. Да ядеш захарен памук и да лепнеш целият
20. Да викаш Дама Пика и всички производни духове
21.На рождения ти ден, тортата да е приготвена от мама
22. Да си пишете бележки в час и да си ги предаватe от ръка на ръка тайно, вместо просто да пращаш смс
23. Да колекционираш и разменяш календарчета, салфетки, миришещи листчета
24. Да рисуваш с цветни тебешири по асфалта, при липса на такива и с керемида и всякакви камъчета, които да оставят следи
25. Да играеш вечер до късно в дерето, целият да си изподран и да се правиш, че не чуваш, че те викат да се прибереш, защото вече е късно
26. С часове да редиш лего
27. Да станеш целият в кръв и рани, но да не се прибереш, за да не ти забранят да излезеш пак
28. Да пиеш вода от чешмичките, а не от пластмасови бутилки
29. Да няма компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 150 канала кабелна телевизия, интернет и да смяташ тетриса и супер мариото за интересни
30. Да крадеш цветя от дворовете за майка си и бабичките от балконите да ти се карат ;[ <33
31. Ако някой ти трябва да отиваш у тях без да му се обаждаш
32. Да използваш пароли само когато измисляш някоя игра, а не за да ги въвеждаш някъде
33. Ако искаш да се се свържеш със семйството си, да имаш само един номер , не 15
34. Да си убеден, че баща ти е супергерой
35. Да си имаш таен език с приятелите си
37. Да слагаш снимките от рождени си ден в албумче, не във фейсбук ;)
2. Ти наистина ме върна към детството, голяма носталгия ме обхвана. За съжаление днешните деца са толкова автоматизирани, че нашите детски занимания биха им били смешни и скучни...
Илси
5. Аз си спомням... като че ли беше вчера, а всъщност толкова далеч. не напразно казват 'доброто старо време'; и тогава ни беше тежко, но малкото което имахме си го правехме сами и ни стигаше да покорим света. днес живеем в очите на другите, в дрехите на марките, в колите на производителите и компютрите на Бил, или Стив. Иронично е как (почти) всички деца искат да порастнат и да са с батковците и каките, а като порастнат си скубят косите за отминалото време:/ авторе, има още много неща които можем да си спомним... как се запознавахме без да питаме "асл?"; как се социализирахме с цяла тайфа хора и се познавахме с всеки един от тях, а не като във фейса - там "приятел" ти е всеки; с каква гордост носихме оръфаните си дрешки и обувки символи на нашите подвизи, а не новите колекции на Гучи и подобни; как беряхме плодове направо от дърветата не измити и бягахме от бабите и дедите с пръчката, вместо да се тъпчем с ГМО от другия край на света... имаше такива моменти когато питахме как? какво? защо?, любопитствахме, а сега само искам! и дай!
беше хубаво минало, но за добро или лошо нашите деца ще разберат за него само ако гледат някой български в новото 4D...
11. Дам, помня :) Но времената се менят и май е за добро.
Техническият напредък направи живота ми по-интересен и не знам в момента какво щях да правя ако нямаше компютри, интернет и тн..
15. Да ! Правила съм всичко това и беше страхотно.Ако можех бих го изживяла наново без да променям нищо.Днешните деца скучаят,улиците са пусти а да не говорим за селата.Там вече няма толкова деца както преди години.Най-тъжното е,че и бабите ни вече ги няма...Ех..колко щастливи бяхме..
К 28
17. Направо ми стана топло на сърцето... :)
Не бяха лоши времена. Някак по-истински от сега. Явно сме на една възраст, защото и аз съм правил всички неща, които си описал.
Сега съм като Syndrome, обвързан с технологията, но за разлика от него я ненавиждам. Като сладко робство. Интернет генерално прееба нещата, според мен.
18. Тази история пробуди много странни мисли в мен.
когато става въпрос за нещо сериозно или пък ацки-омаловажително за което ми трябват еди си коолко праи за наистина нещо омаловажително .. нашите все повтарят, е ти да не мислиш, че по наше време е имало тези неща, тези компютри, цветни телевизори, гсм, дискотеки тук таме за богаташи да, найстина много, ама много искам да видя как са живеели тогава хората, без тези луксове, който ни предлага живота и всичко да е, като в магия, като в приказка .. но просто няма как .. хубаво е, че някой ни припомня тези неща...
и не забравяйте, най-голямата болка за един родител, е детето.. и също не забравяйте, че това го казва едно 14-годишно момче :)
22. Здравейте, аз съм на 19 години, но все пак си спомням когато съм била на 5 - 6 години колко различно беше - на село колко време прекарвахме, как всичко си взимахме за ядене от градината, как гонехме кокошките, как си играехме и тичахме волни и безгрижни. Спомням си как гледахме първа програма и ефир две - смеехме се на НЛО, Каналето и гледахме Сънчо. Вкуса на вафлите, плодовите млека беше друг. Хлябът си беше цял, режехме си го вкъщи... Аз малко късно взех да ползвам новите технологии и не съжалявам за това - спомням си, че ми беше много по - добре без тях - не знаех лошата страна на нещата, не съжалявам че се възпитах по различно от връстниците си и искам някак си да запазя стойностните неща и да ги предам на децата си :)
23. Спомням си всяко едно от изброените неща!!!
Понякога ми се иска да се върне всичко .. някак си беше по-просто. Но после веднага в тиквата ми нахлува мисълта за компютъра "Как ще живея без него?,Какво бих правила по цял ден?"
Хахаха сега даже се сещам,че преди много обичах да звъня на домашните телефони,ей така на непознат номер и да търся хора,който всъщност не живеят там.
Спомням си как си разгрявахме яденето във фурната, /и то ти мине апетита от толкова чакане/ а не в микровълновата ;)Спомням си колко много се радвах,когато баща ми ми купи за една Коледа супер марио/тъкмо бяха излязли на мода/ ;) Или пък да чакам любимата си песен да я пуснат по радиото,а не да вляза в дата и след 40 секудни вече да я слушам. ;)))
Радвам се,че и аз хванах това време без компютри,без GSM-ми и т.н. Веехме гащи по цял ден с приятелите .. без грижи,без проблеми.
КОЛКО МНОГО НЕЩА СИ СПОМНЯМ .. НИКОГА НЯМА ДА СЕ ВЪРНАТ ТЕЗИ ХУБАВИ ВРЕМЕНА .. НИКОГА! ;(
I'm Trouble -
24. Да, помня...помня и игрите на ластик, народна топка, федербал...следоледът във фунийка за 20 стотинки..
Сякаш бе вчера. А минаха години. Имам сестра, много по-малка от мен. Зомбирана с компютърни игри, скайп, телефони с опции, които едва ли някому са нужни, фейсбук и подобни, покрай които съвсем не живее като дете. Разказвам ѝ истории от моето детство- гледа ме, сякаш съм извънземна. Живее под робството на технологията...
Тъжно ми е за днешните деца - те нямат привилегията да са истински такива.
25. И другото, което помня.. Слушахме хитове като Макарена, Crazy Town - Butterfly, БТР бяха в апогея си тогава, въртеше се песента на Стефка Съботинова - Притури се планината с оня клип с мацка, дето тича и една кола я следва.. Толкова ясно си го спомням.. :D Да не забравяме, че повечето хора бяха без кабелна, с 2-3 канала. "Панорама" беше най-гледаното предаване , а "Всяка неделя" беше голяма гъзария... Е, да, хубаво си живеехме (:
26. Носталгия!
Веднъж даже Берое стана шампион по футбол, а ние открихме световното в Мексико с равен мач със световните шампиони.
Слушахме апокрифно Металика и Мейдън на тавана на Дамбата. След като баща му ни спипа, успяхме да го запалим и него и той призна, че момчетата са шумнички, но не са по-лоши от Бийтълс и Елвис.
Директорката намали поведението на съученик, защото скочи от прозореца на класната стая... на първия етаж.
Дъвка "Идеал" струваше 10стотинки, а билетчето за автобуса - шест!
Илийката единствен от квартала имаше видео, защото баща му пътуваше по корабите. Когато намери "Роки" на видеокасета се събрахме 20 човека в къщата му!
Баба ми си направи цветна снимка с мен с червената ми връзка в деня, в който станах пионерче. Снимката сложи в рамка и тя още стои на стената в бившата й стая.
"Студио Х" беше късното предаване по Първа програма за западни криминални филми.
Сега всичко ми изглежда много стерилно. Както се изразяват наследниците - "аЦки много".
30. Златни времена :))) .... но незабравими спомени винаги ще има, дори и сега правим такива, хубаво е човек да погледне незабравимите неща и просто да се усмихне искрено :)))) ...,А за котенцата мен още си ми е номер това :)))
32. Номер 2, аз съм дете и не мисля, че вашите занимания са били скучни. Дори са ми и много интересни. Аз само някои правя за жалост. В наше време, ако питам някой да играем на криеница ще ме помисли за бебе ;((.
*Яса
36. За съжаление вече не е така.На 14 съм и допреди 2-3 години бях същия :).Нямах компютър GSM и сякакви такива електроники.Предпочитах да съм на село за да играем на криеница стражари и апаши.Играехми на една SEGA която се крепеше на малко лепило и тиско.Също така и на Gameboy оная електроника дето се играе тетрис и танкове :).Ритахме на поляната покрита с кравешки лайна :D.Сега никакви такива емоции.
37. Доплака ми се. А беше време, когато на малкото сме се радвали, както сега не можем. Най-обичах летата на село. Там с една топка и много подръчки средства в игри и смях минавваха дните ни. Ходейки из храсталаците, криейки се зад дуварите... и най-големия проблем беше ако се ужулиш на коприва. Целия двор пълен със животни. Кокошки, прасета, овце, магаре, кози, зайци и душата ти се пълни чувайки техния глъч. Дядо да ти купи една кока кола сус сламка от кръчмата и се чувствахме на седмото небе. Всяка вечер се чудиш кой първи ще те извика да излизаш навън. Големи компании по 15 - 20 човека. Да, живота сега може да е по-удобен, но не ни ли правеха щастливи именно тези простички неща? Целувки на всички които си спомниха това.
Снежи
