Много е гадно.. преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 562 пъти
Момиче съм. От няколко години живея в САЩ. Изобщо не ми харесва тук, и умствено винаги съм в БГ. Ходя си всяко лято, и това ми е любимото време на годината. Та тази година като си ходих, започнах да излизам с нова компания. С едно момче което познавам отдавна но досега не съм била близка се опознахме много добре. На моменти мислех че нещо ще се случи между нас, но нищо не стана. Въпреки това, се сближихме до такава степен че мога да говоря с него за всичко. Доверявам му се за неща, за които не бих се доверила и на най добрите си приятелки които познавам от години. Той е по същия начин. Прибрах се, и постоянно си пишем. Нищо не се е променило, но вече не се виждаме всеки ден. Той постоянно ми пише колко близка за него приятелка съм и как се открива пред много малко хора (което е факт), но с мен му е лесно да говори. С времето съм сигурна че имам чуства към него. Почти съм сигурна че и той към мен. Постоянно си мисля за него! Докато си говорим винаги съм щастлива, той разбира колко ми е тежко тук и винаги ми напомня че ще се върна лятото. Винаги ми казва че му липсвам много и че посточнно си мисли за мен. След разговорите ни, винаги ми е тежко, понеже знам че няма да го видя чак до другото лято. Все още, никои от нас не е признал че харесва другия повече от приятел..но намеци се правят непрекъснато. Той си няма приятелка, нито пък аз приятел, а пък и не мисля че с някой от тук бих имала такава връзка. Какво да правя..толкова сме далече, а пък и има толкова много време докато се видим. Да го забравя ли? И как?
Благодаря ви ако сте прочели това! Съжелявам че звучи като тъп роман, но имах нужда да споделя това с някой който не ме познава.
1. Пишете си, поддържайте връзка, а след време - кой знае, като завършиш, може да се прибереш в Бг за постоянно, или той да дойде да следва при теб.... Нищо не е невъзможно.
2. Връзката от разстояние е трудно нещо. Аз самата имам два такива случая - единия неуспешен през океана като вас и един успешен, при който ни делеше цяла Европа. Във втория случай непрекъснато си говорехме и споделяхме абсолютно всичко. За годината се видяхме 3 пъти за по 2 седмици и всичко беше прекрасно. За този период дори връзката ни укрепна най-много, имахме си много голямо доверие и споделяхме всичко. Но бяхме на по 25-26 години, ако и това има значение. Дали да го забравиш ще ти подскаже времето. Ако сте толкова близки, за вас разстоянието няма да има значение. Опитай и после ще прецениш за себе си.
G.
