Да се влюбиш в нета... преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 1870 пъти
Пиша тази история в раздел "Измислени" защото главния герой е дотолкова идеализиран, превърнал се в митично създание , че вече не знам истина ли е това.
На 15 години, получих за рождения си ден и се залепих за него като гербова марка.Висях с часове в чатовете и така се запознах с Краси. Това се случи 2001 и 8 години по-късно, ние още си комуникираме главно в скайп.
Няма да ви обяснявам за часовете прекарани пред екрана, няма да разказвам за безбройните студентски купони, които пропуснах, няма да ви описвам и колко идеален е Краси .. всичко ова са подробноси в пейзажа. Най-важното е, че го обичам до полуда. Обожавам го, въпреки, че не съм го виждала никога.А може би, защотот не съм го виждала, изпитвам такива силни чувства.
Краси е смисъла на живота ми и е бил упора за мен винаги. За толкова години сме пекъсвали връзка многократно, но накрая пак се намираме. Сменила съм толкова телефонни номера и всеки нов номер беше ново начало - без повече разговори с Него.
Сега сме прекъснали връзка уж като за последно и за винаги, тъй като се сгодих и както изглежда ще се омъжвам... А аз умирам без него, умирам ЗА него, обичам го със цялото си същество, дори, когато правя секс с годеника си, пак мисля за него. Когато чуя гласа му по телефона, изтръпвам, побиват ме тръпки, прибледнявам, вълнува ме, както нищо друго на този свят...
Ясно съзнавам, че звуча нелепо, ясно разбирам, че видим ли се, този идеален образ ще се изпари, но нямам смелост за да осъществя тази среща. Страхувам се да не съсипя целия си досегашен живот – как да знам, че няма да се влюба дори по-силно в него?
1. Здравей.
Моя случай е подобен, но аз съм момче. И двамата с нея усещаме, въпреки че е "скайп любов" някси чувствата са истински.
И при мен всичко е толкова истинско и вълшебно.Вероятно с нея рано или късно ще се видим, но никой не знае какво ще излезне.
Мисля, че ако наистина сме сигурни в това, то би трябвало да се борим за тая любов.
Поздрави и се надявам да пишеш дали имаш някакво развитие:)
4. Според мен в момента лъжеш бъдещия си съпруг,което е ужасно..По добре първо си подреди мислите и чувствата и тогава се оммъжвай,вижте се с това момче,за да разбереш имате лу бъдеще,ще се харесате ли изобщо и т.н.Виртуалното пространство често заблуждава ...
5. Развитие има - не се омъжих, разделихме се с годеника ми.
Видях се с Краси и беше най-неловката ситуация в живота ми! Мълчахме! Всеки си мисли нещо и си мълчи. Той не ме хареса - очевидно ! Каза "Много си различна от снимките" и тва беше по темта.Дори не се погледнахме в очите.. голямо разочарование изживях. Не останах разочарована от неговия външен вид или присъствие, а от това ,че той ме отхвърли. Явно не се доближавам никак до идеалния образ в главата му.. От него получих утешителното "Да си останем приятели"
Рева си, не спирам да плача и в този момент.. Единственото позитивно нещо е, че заминавам.Толкова от мен, не мога повече.Или трябва да сложа край на живота си или просто да избягам. Не е като да работиш на хубаво място и да ти предстои сватба с прекрасен човек, но и да си чистачка в чужбина е нещо.
Благодаря на всички - човек се нуждае от критика, за да погледне малко по-трезво на нещата! Успех на номер 1 .. дано поне твоята история завърши като приказка
6. Историята е приключила, но за мен това е нещо ново. И аз разбрах, че чатът си е чат, а реалността- реланост. Вероятността двете да съвпаднат е много ниска. Случва се, но рядко. И трябва да изберем едното от двете. Няма друг начин. Другият начин е да изпаднем в депресия, обсебване, както се е случило с теб и както се случи с мен. Виждах този човек навсякъде и във всичко. Това, което си говорехме, изскачаше в реалния свят сякаш той го е предизвикал... Откачена история. Или-или. Само това е решението. Постъпила си правилно, макар и да е било болезнено. Никой не е казал, че правилният избор е безболезнен.
7. Получих мейл, че има коментар по историята ми и наистина пдскочих от радост.. благодаря за уважението.
Нека да кажа.. времето лекува и не съжалявам за нищо от случилото се. забелязах, че последният ми коментар е от преди точно година. за една година се случиха много неща, най-важното от които, че отново съм влюбена и отново съм щастлива и желая щастие на всички чатъри влюбчиви. Дано ви дойде акъла на време :)
8. И аз изгубих точно същите 8 години (2001 - 2009) да обичам измислен герой. Когато дойде денят на равносметката, и аз много страдах. Но после нещата се наредиха:) Вече не ти е нужен коментарът ми... Просто се включвам заради съвпаденията:)
