Страх от смъртта... преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1955 пъти
Здравейте! Искам да споделя с вас проблема си.
От доста време постоянно си мисля за смърт или че съм болен нещо, или че нещо ще ми стане и ще умра.. Ужасно е, не си го избивам от главата.. Спрях цигарите, почнах да спортувам, но продължават тези мисли и не мога да си ги избия от главата. Аз съм едва на 20 години. Някой да ми помогне, моля ви.
1. Няма смърт, душата се преражда.Както се казва: не всички ще умрем, но всички ще се променим.
На 20 години не е нормално да имаш такива мисли. Вземи решение за себе си, че няма да мислиш за това. По принцип лошото не бива да се мисли, защото така го привличаме...Но трябва да го решиш категорично: да бъде като твое взето решение. След това започни да наблюдаваш мислите си.
Чувството се определя от мисълта, затова наблюдавай мислите и щом се хванеш, че мислиш за нещо такова, веднага отклони фокуса си на внимание и започни да мислиш за друго.
Другото да е нещо положително, без значение какво. Това автоматично променя и чувството.
Спорта е добре, с какво друго се занимаваш, освен с спорт? Трябва да имаш някакво занимание, но като цяло, каквото и да правиш - ядеш, спиш, вървиш, насочи вниманието си там. Вниманието ти да бъде тук и сега, в това което правиш.
Сутрин и вечер си казвай: ще общувам само с добри сили. Негативни мисли и предложения нямат влияние върху мен на всички нива на ума". Това е една формула от метода на Хосе Силва за контрол на ума.
Казвам ти всичко това от опит. Ако не искаш да ходиш по доктори и да вземаш хапчета, направи го. Моля те, разбери, че хапчетата не са решение и не помагат а само вредят.
Пиши как се развиват нещата
2. Хах това се нарича неврозе . Баща ми е лекар и каза че е гледал прави и корави мъже да треперят като жени при него измисляйки си поредното заболяване . Също така е мн опасно и трудно лечимо
3. Хахааха. Номер едно, по голяма глупост не бях чувала. Прераждания... Дрън, дрън. Насочване на мисли. Я си поеми малко чист въздух и излез от света на илюзиите. То по твоята логика можеш да си щастлив постоянно и да не ти се случва нищо лошо никога. Съвет: иди на психиатър.
Авторът може да се посъветва с психолог. Нормално е да се страхуваш от смъртта, защото се обичаш. И мен ме е страх. Но ти малко преминаваш явно границата...
5. ВСЕКИ умира... рано или късно, по един или друг начин. Ако възнамеряваш да прекараш остатъка от живота си мислейки кога ще настъпи последния ти миг... давай! Никой освен теб не може да те спре. Или всяка сутрин се събуждаш с мисълта, че днес може да те блъсне камион... или живееш за мига и казваш "майната" на смъртта.
Ти избираш.
И не се плаши толкова от тази смърт. Приеми факта, че тя все някога ще настъпи и... живей.
SFA
6. Аз имам същия проблем, все си внушавам, че съм болна, мисля, че се казваше - хипохондричка. внушавам си все, че съм болна от нещо, на псическа основа е, при мен е така откакто майка ми почина от коварна болест и то пред очите ми промина процеса и съм се замисляла как да преодолея, но повечето пъти си казвам, да се стегна, да се радвам на живота, да благодаря, че съм жива и т.н мисли позитивно, аз така се опитвам..
7. Споко и аз бях така. Аз още като влязох в пубертета почнах да мисля такива работи. Това дето ти казва номер 1 е вярно. Аз го открих по трудния път пълен с много отчаяние и с дълбоки депресии. Насочи си вниманието някаде другаде...я излез малко се разходи и виж кво праят турбо поп-фолк тупалките. Айде стига депресии сега му е майката да се живее!! Пък недай си боже ако мислите ти се превърнат в реалност не би искал последните ти земни дни да са пълни с мрачни мисли, нали? Иди пийни една ракия и ще се оправиш! Айде със здраве и пиши как се развиваш!
8. Аз не казах, че си глупак/чка, а само, че пишеш глупости. И не мисля, че аз имам нужда от лекар. Съвсем наред съм си. И в твоя случай "глупака" трябва да се членува :) Насочи позитивно мислите си, хахаха. Не ме нападай. Нали всичко ти е в розово. Ама и ти ще умреш...
А относно лекарите и хапчетата. Какво им е? Нали затова са измислени. Ще ми кажеш ли какво имаш против лекарите, защото това са хората, които наистина уважавам. Защото ако ги нямаше тях, едва ли и теб щеше да те има. Или майка ти те е раждала сама вкъщи? Задай си някои логични въпроси, вместо да нападаш. И хайде докажи ми, че има прераждане. Защото аз мога да докажа положително влияние на хапчетата (не говоря за успокоителни и пр, защото такива не съм пробвала), а също мога да докажа и огромната нужда от лекарите.
Хайде, със здраве.
9. Добре, 8.Не те нападам, но и ти също не е добре да обиждаш хората само защото са изказали мнение.Не съм против лекарите и хапчетата, те в някои случаи помагат, но не и в случай като този.Със сигурност нямаш опит в нещата за които говоря... няма лошо, но това не е повод да се обиждаме. Аз имам този опит, познавам и други хора, които го имат, затова си позволих да дам съвет.
Хапчетата 90 на сто са вредни. Аз отгледах дъщеря ми без антибиотици, и се радвам много за това...Мога да ти дам много примери, но не искам да спориме, всеки си има мнение.
Ако мислиш за болести, ще се разболееш. А болния човек, ако мисли за здраве, също така, ще оздравее. Важно е какво мислим... Хапчетата няма да ни излекуват, видяла съм го
10. Стига сте плашили човека!Аз също имах такъв проблем в продължение на две години:)Най-накрая не издържах и потърсих съвет и помощ от невролог:)
Когато отидох при него всичко се оказа,че е на нервна почва.Изписа ми да пия тиоридазин :) Съветвам те ти също да отидеш на невролог и ще видиш,че всичко ще бъде наред :) В момента може да ти прозвучи грубо,но когато се орпавиш ще видиш,че всичко от което си се страхувал е било смехотворно :) Успех! :)
12. Xора какво има да му мислите за смърта ?
смърта за някои от вас е страшна а за други не чак толкова
лично аз вече съм свикнал с мисълта че може всеки един момент да умра и не ми прави впечетление 11 пъти съм гледал смърта в очите и вече живея за мига без да се страхувам от смърта защото зная че тя е неизбежна все ми е тая кога ще умра защото ако не днес то утре ще ритна камбаната просто се премирете със смърта тя е не избежна от всичко може да се избяга но не и от смърта така че не ви остава друг избор освен да се премирите с нея
Mного пъти съм си задавал въпроса какво следва след смърта ами различните хора вярват в различни неща
едни вярват че душата се преражда други че душата отива в рая или в ада трети вярват в друго не знам кое от тези неша е вярното но ще ви кажа аз какво мисля по въпроса смятам че след смърта човекът прества да съществува а дущата без тяло не мисля че може да съществува
13. Съгласен съм с 9. Негативните мисли разболяват, положителните предпазвт и лекуват. Ако изключим заболяванията причинение от физични травми, останалите болести са на психична основа и неправилен живот, който е причинен от от неправилни решения на ума(своя или чуждия). самият аз прилагам положителни самовнушения от над 20 години. Не съм много сериозне с тези занимания, даже съм ги оставил на автопилот - с общи думи, казал съм на подсъзнанието да си върши работата по поддръжка и възстановяване на тялото, това което то всъщност си прави докато ние не вземем да му пречим с нашите суетни мисли и страсти. Отвреме навреме наблягам на отделни части от тялото. Сега съм на 40. колегите ми докато не им кажа на колко съм, казват цифри между 22-30. Засега съм убеден и съгласен с твърдението, че стресът изхабява организъма най-бързо.
14. Заболяването ти се нарича Страхова невроза и трябва да отидеш на психолог или на психиатът зависи от това в ква степен си развил неврозата.Няма нищо срамно да отидеш на психолог,той ще ти помогне.
16. Никой не плаши човека! Напротив, даваме му адекватни изпитани съвети какво да прави, за да си помогне, а не да ходи на лекар и да взима тиоридазин!
И на мен ми го изписаха, ефекта беше ужасен . Директно го изхвърлих в кофата... Хапчето нищо няма да оправи, само ще порази естествените функции на организма.
17. Hе мисля, че е нещо притеснително ..или кой знае колко тревожно ... трети курс студентка по психология съм и ти казвам, че е напълно нормално да ти минават такива мисли през главата ... с оглед на тая война по пътищата ... по принцип децата в ранен пубертет се страхуват от смъртта ....
Kогато бях съвсем мъничка всяка нощ сънувах кошмари как умирам .. майка ме лъжеше , че докато дойде времето да остарея ще са измислили хапче за безсмъртие ... след време в предаването на кака Лара пуснаха едно филмче, та може и анимационно да беше ... в него главният герой си продаде душата на Дявола, като в замяна получи безсмъртие ... минаха много, много години и всичките му близки починаха.. тогава той сам потърси начин да умре, защото животът му нямаше смисъл :) малко по детски ти разказах за мойте страхове ... но при мен страхът отшумя с течение на времето .. желая ти много много усмивки и успех :)
18. Да, с времето всичко минава... и живота ни ще мине с времето... Но човека щом го е поставил тук като проблем и търси съвет, може и да се е превърнало в проблем. Моят съвет е да не ходиш по психолози,а наистина да обърнеш внимание на това какво мислиш. Смъртта е част от живота и, тя е за всички.
Също така, дай си сметка откъде идва тоя страх? Кое го причинява?
19. Това е вид болест...минава!Настрой се само с положинемни мисли...излез с преятели на кино,в парк,разходка,общувай с хората,завържи нови приятества и ще се оправиш млад си да напускаш този свят още повтаряй си го и вярвай на думите си!!!!
20. Cъгласен съм с 5 така е аз никога не съм мислил кога 6те е последният ми 4ас и такива винаги живея за мига и винаги казвам "майната й на смъртта" аиде със здраве и успех
21. Абе хора .... Чета коментари и теми ... и така разбирам , че невролог. За интимни проблеми и проблеми за който се нуждаем от психолог :)
За Темата : Момче не се претеснявай аз също имах такав проблем , но... си казах "майната му" :) И започнах да правя неща незабравими за мен ... Със 2 думи живях като за последно :) Ако не помогне това по-добре утиди на психолог :)
22. Ще ти дам един съвет : сподели с най- близкия си човек това е въпрос на силата на психиката . ако най- близкият ти човек не те е разбрал това значи че трябва да отидеш на психолог.успех
23. Ами аз съм на 12 и понякога си мисля че един ден просто престава да ме има. Не съществувам и това ми се струва по стра6но от вси4ко. Тати казва 4е е за6тото съм о6те малка живота е пред мен не съм претърпяла много разочарования и затова много се страхувам от това. Не че той иска да умре. Не казвам такова нещо. Освен това ми казва че този ден е много далеч и имам да направя още много неща в живота. Ако това ще ти помогне радвам се.
24. Миличка 23. баща ти е прав. Наистина е от възрастта. Аз съм на 15 и още от 9 годишна имах пристъпи на паника като си помислех, че един ден просто ще спра да съществувам. Един ден ще се събудиш и ще осъзнаеш, че това не е най-важното. Мисли си, че има нещо след смъртта, а най-доброто лекарство- избягвай всичко, което ти напомня тези мисли.
26. Време ти е да живееш смислено. Щом се страхуваш от смъртта, значи цениш живота. За това, не го пилей в страхове а живей!
Ние всички ще умрем. Това е неоспорим факт.
29. Когато се сблъскваш с такива проблеми - били те за нещо, което може би би станало в бъдещето, или нещо, за което те гризе съвестта от миналото - винаги поставяй пред себе си следния въпрос: Мога ли да направя нещо по въпроса?
Да? Ми направи го или започни да го правиш.
Не? Ми за***! Притеснението само по себе си, особено по въпроси, по които си безсилен да промениш каквото и да е, може само да е във вреда.
Аз толкова много се страхувах от смъртта, че едвам заспивах вечер. От време на време пак ме спохождат такива мисли... но ги отпъждам. Просто защото избягването на смъртта не зависи от мен. Нищо не мога да направя по този конкретен въпрос, така че защо ми е да се страхувам и притеснявам?
