Реалноста и Фантазията преди: 2 години, 3 дни, прочетена 1584 пъти
Трудно е човек да живее във фантазията и собствения си свят , дори невъзможно. Какво става когато един човек живее в по различен свят от своя ? Един много прост въпрос , загубвасе и път назад няма. Какво става когато един човек е обичал светът , а съвсем малка част от тази любов му се връща ? Страда , разочарова се , почва да мрази този свят , някой от хорато дори стигат до извода за самоубииство който е единственият изход.
Бяло и Черно това бе всичко което виждаше , но какво бе това и как бе възможно , да не би детството му да се бе съкрушило , да не би да беше забравил какво е някой да го е грижа за него или пък се бе изгубил във своят свят на мисли.Това бе малко да се опише всички тези се събираха във едно със още много други , той страдаше , болеше го мразеше силно , беше объркан , но въпреки всичко това обичаше което му причиняваше още по голямо болка от всичко останало, душевноста му недаваше мира , защото светът се беше превърнал в материален , хората работеха за да взимат пари , но по късно тези пари ги даваха за да върнат здравето си.
Неразбираше хората вече изглеждаха му чужди , нямаше сили да им кажа как се чувства защото незнаеше реакцията им , дали това бяха хора ? Имаше ли човечност още в тях ? Щяха да го изкарат поредният луд който се нуждае от лечение , беше човек на принципите си , не пиеше освем на празници , не пушеше никога , учеше се с което си помагаше да се изкара от реалноста която го тревожеше , и преди всичко беше човек ако имаше някой с проблем той му помагаше със каквото може укоражаваше го и решаваше проблемът, после гледаше този човек щастлив а той все още бе смазан и премачкан от живота.
Идваше празник (Трифон Зарезан) реши , че този път , ще си позволи да пийне повече , така и направи , напи се , тогава се почувства жив не го интересуваше нищо , обичаше висчко което виждаше , хората , растенията , небето , водата , снегът.И така мина се този ден той изтрезня пътвоначално се чувстваше добре , но със всяка секунда се връщаше към предишното му живеене , но небеше същотото защото се почувства празен нямаше нищо в него и все пак , пак го болеше , отчая се но нямаше избор трябваше да търпи , самообие ли се не се знае дали го чака нещо хубаво , беше прочел прочутата творба на Данте Алигиери - "Ад" но той не приспадаше към нито един от кръговете , какво щеше да му се случи никой незнаеше и неможеше да каже заради това реши да остане.
Седмица по късно празнотата изчезна , чувстваше но пак разочарование , горчивина и болка.Този период се повтаряше , нямаше приятелка , роднините му го обичаха и му помагаха , но той нямаше сили да въвлече тях в това защото и той ги обичаше.Бяло виждаше когато бе пиян защото бе замъглил своя свят и живееше в този който са всички останали.Черно виждаше през целия друг период защото не се намираше във свой води.
И сега единствено му оставаше да чака някой да го разбере , някой да го съживи , някой да му върне животът който бе живят от интервала на 1-12 години.Съзнанието му небеше замъглено защото той виждаше чистата реалност , а във светът на мечтите също го болеше защотото небеше реалност.
1. Ще му кажа да излезе от филма в който е! Никой не може да има живот, който се състои само от хубави моменти! И ако всеки почне да се самосъжалява и да мисли как да сложи край на живота си? Хах абе ти на колко си? Съвземи се, докато ти сам не си помогнеш хората няма как да ти помогнат!
3. От Автора:
Споделена история от Измислени истории.
Тук има минимални неща свързани със мен просто обичам да наблюдавам хората реакциите им деиствият в различни ситуации и обичам да пиша , като хоби ми е , а и тук просто засягам темата за самоубийство защото прочетох доста други подобни теми тук , обикновенно не пиша такива неща много много просто ми стана любопитно защото повечето неща тук засягат такива теми.
4. Дотегна ми, едвам я изчетох тая история, чаках да дойде същественото, но уви... -празни приказки. Не ти се отдава да пишеш, запази хобито си за себе си. Да не си в депресия?
Мила, 27
6. Ще му кажа, че меланхоличните хора по-често се поддават на подобни състояния. Това е човек, който вижда едновремнно и черното, и бялото, и осъзнава, че и едното, и другото са и реалност, и илюзии едно спрямо друго. Един прекрасен автор- Антоан дьо Сент Екзюпери- казва, че единствен смисъл носи смъртта. Така е. Тя е най-голямата тайна. Но дори и този свят да е илюзия, защо сме в нея? Този свят, явно, също ни дава нещо, което иначе не бихме могли да получим. Не е лесно да се говори за тези неща. Правим го поколения наред и сякаш нищо не сме казали. Казват, че не може едновременно да знаеш смисъла на живота и да го живееш. Така е. Затова е опитът- той съвместява двете, като ги разполага във времето. Първо преживяваме, а после разбираме и си правим изводи. Това се повтаря, докато се изчерпим. И аз се питам какъв е смисълът да ги има и двата свята, а ние да се раздвояваме между тях. Всеки от тях ни дава нещо, което другият не може. Важно е да запазим баланса между двата. Е, има гении, които успяват да потънат в единия и, въпреки това да оцелеят, но... Не всеки рискува да бъде такъв. Има риск в това да живееш истински и не всеки го поема. Нещо такова... Има един филм- анимация за възрастни- Waking life. Тя дава доста отговори. Струва ми се.
