Нощта преди Коледа преди: 1 година, 6 месеца, прочетена 1646 пъти
Нощта преди коледа..
Навън бе сковаващ студ, снежинките танцуваха из въздуха като малки ледени принцеси а луната грееше над тях като тяхна майка.
Вътре в къщата бе топло, огънят в камината бе толкова радостен и играеше осветявайки стаята като мъничко слънце..
По-навътре в стаята блещукаха малки разноцветни лампички окачени върхо голямо борово дърво което се издигаше от пода, та чак до тавана, бе накичено с най-различни играчки.. виждаха се мечета,зайчета,котки и кристални топчици.
Пухкавите герлянди увиваха Коледната елха като лиан голямо и величествено дърво.
На масата до елхата бе оставена паничка с шоколадови сладки и чаша топло прясно мляко, навярно дар към Дядо Коледа,като знак за благодарност за прекрасните подаръци, които ще им поднесе.
Цялото семейство бе заспало като изведнъж над небето се извиси голяма синя блестяща диря, която приличаше на хиляди красиви диаманти.
Керемидите по покрива потропнаха ,когато там се приземи голяма шейна с един дебел старец с червян костюм и дълга снежно бяла брада, шейната бе оправлявана от големи и сълни, но на глед мили и сладки елени.
В шейната се простираше огромен червен чувал , отгоре му се подаваха няколко плюшени мечета, пластмасови камиончета и др.
При слизането на големият мъж керемидите изтропаха още по силно и малката Лиза се сабуди с блещукащи и радостни очи.
Взе малкото си плюшено мече и тръгна към първият етаж.
През това време дебелакът скочи в комина и се озова точно доло, странно огънят който до преди малко бе толкова разгорещен сега бе изгаснал, навярно за да може дядото да мине без никакви проблеми.
Тъкмо когато се беше навел и оставяше подаръците под елхата Лиза влезна в стаята и го видя
- Боже, Дядо Коледа ти ли си? -възкликна тя. Големият ми брат каза, че не съществуваш,но аз вярвам, вярвам!! Това си ти.. ти си! -продължи да се радва малкото момиченце, като очите и всякаш грееха и осветяваха красивото й личице.
-Аз съм, но не бива да казваш на никой.-отговори й Дядо Коледа..- Идвам от много далеч за да oставя подаръци на теб и на хиляди други послушни дечица.
Той я хвана за ръката и я заведе на покрива, откъсна едно малко звънче от юздите на елените му и го пъхна в джоба на хавлията й.
-А сега върви да си лягаш, и запомни аз винаги ще радвам децата с подаръци по Коледа, и когато започнеш да губиш вярата си виж звънчето и се сети за мен.
Лиза се усмихна и старецът изведнъж изчезна.
Тя се озова пред елхата, подаръците стояха там и едвам се сдържа да не ги отвори, но си спомни за Дядо Коледа и отиде към стаята си.
Влезе и затвори вратата , когато сваляше хавлията си звънчето се търкули по земята,но тя не го забеляза и си легна.
На сутринта отвори очи, стана и без търпение облече хавлията си ,но когато бръкна в джоба й за да види звънчето него го нямаше..
-Явно е било сън.. жалко! -каза си тя и усмивката от лицето и някак отслабна.
Вървейки към вратата нещо я ободе по крачето и тя се спря, наведе се и видя красиво златно звънче.
-Знаех си ! Истина е ! - възкликна тя- взе звънецът и го пробра в шкафа.
Така години след години, тя продължаваше да вярва.. а когато вече имаше свой деца тя предаде вярата на тях.
3. Благодаря Ви, писах го днес следобед преди да отида на зуболекар нещо се бях вдъхновила
хаха ;дд момиче на 14 години съм и въпреки това още вярвамм !
от авторката
Значи казваш че си на 14. Аз съм на 12 и много вярвах в Дядо Коледа. До миналата година. Родителите ми казваха че няма Дядо Коледа, но аз им протестираха. Като само им се опълчих те в гнева си ми казаха че няма Дядо Коледа и че те оставят подаръците под елхата. От тогава вече не вярвам, те разбиха мечтите ми. Но ти не спирай да вярваш! Пожелавам ти да не се разубедиш.
11. Браво! Много ми хареса!
Имам малко дете и ще и разказвам тази приказка, макар, че тя е с поука и за възрастни - никога да не губим вярата си.
Само една малка забележка (БЕЗ ДА МИ СЕ ОБИЖДАШ) - имаш малко проблеми с правописа, по-точно с пунктуацията и с граматиката ("зуболекар"). Ако овладееш това - няма да имаш равна на себе си!
Желая ти весела Коледа и много Вяра!
12. аз съм на 12 и даже моите родители подаръците ми ги дават още на бъдни вечер и аз продължавам да вярвам защото просто дядо коледа няма време за нас децата от България. Знам че той съществува
