Побъркващо преди: 3 години, 12 дни, прочетена 1395 пъти
Чувствам, че ще загубя и тази работа. Колегите вече започват да се отдръпват. Когато започнах си казах- този път ще се опитам да се представя добре, ще се сприятеля с колегите, ще се докажа... И пак същото. Даже още по-зле. Опитвам се да се наложа в сфера, в която нямам опит и трябва да се науча. Но съм прекалено затворена, не мога да разговарям, чувствам се низша, нищожна, мижитурка. А всички държат чудесно, мило, помагат ми. Сигурно се чудят защо съм такава. Нормално момиче съм, в което всички възлагат огромни надежди в началото, просто вярват, защото аз наистина в началото съм много уверена и сама се надявам, че ще се променя...
Но постепенно проблемите с общуването надделяват и се свивам все повече и повече в черупката си. Не мога да осъществя контакт с колегите си, просто не мога да говоря. Блокирам. А така не мога и да се науча, като имам въпроси, но не мога да ги изрека. Сякаш ще кажа някаква свръх глупост. Сякаш някаква невидима ръка здраво ми е запушила устата и не мога гъг да кажа. Колегите ми вече сигурно ме мислят за ненормална, шефовете също. За какво им е такъв психично повреден човек. Знам - "Обърни се към психолог!"
1. Пърно - посещението при психолог далеч не е толкова срамно колкото явно си мислиш че е.
По- скоро трябва да откриеш източника на твоите проблеми с общуването. Невъзможно е една сутрин да си станала и вече да си била темерут. Просто е невъзможно. Може би нещо ти се е случило. Ти си знаеш.Мисля че трябва да проявиш характер - ако сама не си помогнеш няма кой да го стори. Но не се плаши - един ден всичко ще се оправи. Айде успех и със здраве.
2. Просто имаш нужда да говориш с някого без задръжки, всички мисли и усещтания наяве. Ако решиш поговори и със специалист, нито е ненормално, нито сме извънземни. Можеш да започнеш да пишеш, нещо като дневник.
3. Здравейте, прочетох написаното от Вас и си зададох въпроса - обичате ли работата си? Когато човек работи нещо, което обича, всичко останало е една малка подробност. Може би прекалено много се концентрирате върху стремежа да получите одобрението на колегите си и да прикривате слабостите си. Разговорите с психолога едва ли биха Ви помогнали твърде много. По-скоро биха могли да Ви помогнат да осъзнаете от какво естестство са проблемите Ви. Но.. какъв ли ще е този психолог.....
Явно имате някакви малки или по-големи комплекси, които Ви пречат. Вероятно се касае за класически случай -липса на самочувствие и увереност в силите си. Може би трябва да поставите акцент на професионализма. Задавайте си въпросите без да се страхувате, че може да Ви помислят за некомпетентна. А ако работата не Ви е на сърце - по-добре се насочете към нещо, което ще Ви е интересно и което обичате да вършите. Тогава ще бъдете по-силна и по- уверена. Що се касае до колегите има си неписани правила и принципи. Трябва да съумеете да се "впишете в тях" и да станете част от екипа. Не е необходимо всички да Ви харесват, но да разберат, че вършите работа и да Ви уважават, да Ви възприемат такава, каквато сте и когато отсъствате да усетят липсата Ви.
Иначе аз бих споделила опита си - навсякъде, където съм работила - хората се делят на два вида - на такива, които са лидери и другите, които са фон, допълващ обстановката.
И не съм забелязала гласно да се признават качествата по заслуги. Всичко хубаво са премълчава или поне не се изказва гласно. Така, че ако искате да получите признанието, че сте одобрена - трудно ще стане, дори и да имате качествата. Трябва да се воюва на всички фронтове, за да заслужите да бъдете призната като част от екипа и да не Ви одумват. А без клюки не може да мине. Клюките са полезни за да си "сверите часовника", но В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СТАВАЙТЕ ЗАВИСИМА ОТ ТЯХ! Запомнете, че не е възможно да получите одобрението от всички и всички да Ви харесват. Не се подвеждайте от интригантите и бъдете независима, не клюкарствайте, не осъждайте. Бъдете позитивно настроена и УСПЕХ!
5. Аз мисля, че така се чувстваш, защото сега се учиш в работата си и те е срам да не се изложиш пред другите и те да си помислят, че си тъпа. Запомни, че ние всички се учим. Дори когато идеш в друга фирма да работиш, колкото и добре да си запознат с типа работа, винаги има нещо ново, с което да се сблъскаш. Липсва ти самоувереност, че можеш да се справиш. Хората не са еднакви. Едни учат по-бързо, други не чак толкова, но това не значи, че ще си по-лош специалист от тях. Просто ти трябва малко побутване. Съвета ми е да се сприятелиш с поне една от твоите колежки и да я помолиш да ти отдели малко време. Успех и горе главата.
6. И аз имам подобен проблем с общуването така го интерпретирам поне, защотото и аз блокирам, както в твоя разказ. Притеснявам се и нищо не ми идва отвътре как да завържа контакт, как да представя себе си и това мн ме притеснява и обърква. Чудя се на какво се дължи това и как да се справя с проблема си, но не искам да ходя на психолог. По-скоро си мисля, че необходимостта от психолог е внушение, не казвам че няма да ми помогне, но не искам да стигам до там. Аз се чувствам подтисната от много време и все по един и същ начин се държа, но не съм била така винаги.Въпроса ми е ти как разреши твоя проблем?
7. Защо винаги,когато някой проявява признаци на интроверт всички го насочвате към психолог? С какво този прехвален психолог може да помогне? Моите наблюдения са тъкмо в обратната посока - излишно пилеене на пари,а проблема си остава.Психолозите не са магьосници,както и никой от нас.Ако авторката сама не преодолее това,което й пречи... няма кой да й помогне.
