Сама... преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 1956 пъти
Здравейте, скъпи читатели. Много бих искала да ви помоля за съвет. Аз съм вече голяма на 22 години съм. сега започнах нова работа, но проблема не е в това, където и да отида никога не си намирам приятели, чувствам се изолирана. по принцип не съм стиснителен човек, но нз защо така се получава.
Имам си приятел от 4 години, с него ми е най-добре просто съм аз. имам още 2-3 приятелки от много години и това е. просто не мога да свикна с нови хора, нз какво да си говоря с тях и как да се впиша в компанията им. виждам как другите го правят с такава лекота, а аз не мога и се измъчвам. ако някои е имал такъв проблем моля пишете ми. благодаря и целувки.
1. Да, познато ми е. Не е само с тебе, има го това. Не те приемат , това не е заради тебе, те по принцип не приемат новия човек, който дойде при тях. Така се издигат в очите на слепите: вижте аз колко съм добър, а тоя е гола вода, нищо не знае... ако си по-млад ти завиждат. Страх ги е, че може да се окажеш по-добър от тях и да ги изместиш. А дори и да не си по-добра, си по-млада: всеки работодател ще предпочете тебе. Това според мен са причините.
Какво да правиш: не им обръщай внимание, но се пази от тях. Може да доносничат срещу тебе, може да те натопят за грешка, за която не си отговорна.
Имаш си приятел, и 2-3 приятелки, това не е никак малко. Всеки иска да е добре с колегите си, но трудно се получава. Когато ти е тежко мисли си за приятелите, мисли за това, че не си сама. И, във всички случаи бъди себе си, независимо какво мислят другите
2. Номер 1 - в абсолютна грешка си!
Така правят хората, които се подозрителни към света и другите около тях! според мен даваш погрешен съвет!
Когато си отворен към хората, те се държат по същия начин с теб - не само, че го пише в дебелите книги, а и е реално изпитано! хората те възприемат така, както ти им се покажеш - стига да личи искреност в поведението ти.
колкото по-малко ти пука, толкова по-естествена ще си! Няма нищо лошо да не си наивна, да си леко подозрителна, да опипваш почвата... но трябва да внимаваш това да не се възприеме от другите като странене от тях, изолиране от тях!
Това със завистта го има, но номер 1 малко е попрекалил/а.
имай самочувсвие! бъди себе си! това е винаги най-печеливия начин. хората не харесват преструвки и фалш!
3. 2, сменила съм много работи. Била съм по всякакви фирми... не съм подозрителна, но съм видяла това от личен опит... момичето казва, че не я приемат... нали не отиваш на нова работа с нагласата да не те приемат хората там? А да бъде себе си да, и аз така и казах. Ще трябва да мине време, да се понаучи, да им се докаже... общо взето е като в казармата: стари и нови. Е, не е толкова страшно, свиква се. Ако ти приемаш другите, и те ще те приемат, за това си прав(а). Друг е въпроса, че винаги има такива, на които им бодеш в очите...
5. Номер 3... ако това, че не те приемат стане патологичен проблем, значи проблемът не е в телевизора на другите.
" Аз съм вече голяма на 22 години съм. сега започнах нова работа, но проблема не е в това, където и да отида никога не си намирам приятели, чувствам се изолирана"
..или..
"просто не мога да свикна с нови хора, нз какво да си говоря с тях и как да се впиша в компанията им."
Как от написаното ти хрумна, че другите са виновни за нещо!?
тя на никого не боде очите... очевидно... доколкото разбирам не я забелязват особено, не задържа вниманието върху себе си, не предизвиква интерес. Мисля, че говориш по-скоро за други случаи.. когато има за какво да се завижда. нейният случай очевидно не е такъв.
6. 5, нямах предвид това кой е виновен. Не казвам дали грешката е в нейния телевизор, или в този на другите... но така изглежда ситуацията отстрани... поне аз така я виждам. Момичето казва, че не е стеснителна, тогава защо хората я отхвърлят и се чувства изолирана?...
Към авторката: опитай едно нещо. Като си на работа, обърни се мислено към колегите си, към всеки от тях поотделно, и мислено им кажи нещо хубаво. Например: Пешо, желая ти щастие, мир и любов.
Или: успех в работата. Не мисли за това дали той ти е симпатичен, дали заслужава и т. п. Просто го направи, няма да ти струва нищо... един ден неочаквано ще забележиш, че нещата са се променили.
10. Не е вярно че си дръпната и необщителна.Просто си попадала на ограничени хора.Те когато са по-вече от един вече са глутница.Не допускат никого до себе си за да не личи превъзходството на другите над тях.Млада си ще срещнеш други хора.Интелигентните,добрите,умните не се държат войнствено и недружелюбно.Успех.
