Как да спра да обичам някой, когото нямам право да обичам? преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 3585 пъти
Здравейте! Сигурно ви е писнало да слушате истории за момичета, които се влюбват в женени мъже. Аз съм на 25 и за втори път ми се случи. При вторият случай си замълчах, тъй като вече съм достатъчно зрял човек за подобни глупости, да тровя живота на един женен мъж с моите "любовни трепети", макар че всеки мъж изпитва винаги някаква гордост, когато знае, че някоя друга си пада по него, но както и да е.
Аз си замълчах, въпреки че то си ми личеше от всякъде - начина, по който го гледах, един постоянен стремеж да изглеждам добре пред него и така нататък. Познати неща. Това, което искам да кажа е, че съзнавам колко е погрешно да изпитваш чувства към женен мъж, но човек е толкова слаб да заповядва на сърцето си, е, поне при мен е така, много ме е яд за това. Как да накарам чувствата ми да изчезнат, изобщо възможно ли е, когато се влюбиш в някой да успееш да загърбиш чувствата си като например използваш за това съвестта си, КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА СПРА ДА ОБИЧАМ НЯКОЙ, КОГОТО НЯМАМ ПРАВО ДА ОБИЧАМ.
Не искам да се въртя в един омагьосан кръг и да повтарям едни и същи грешки, и то лоши грешки, с лоши последствия, моля ви пишете ми, кажете ми как да контролирам чувствата си.
1. Вече си направила първата крачка - осъзнала си, че това, което правиш е грешно. (Да, знам че има разни любовници, които се кефят на женените мъже, защото ги глезят е тем подобни, но точно в този случай авторката се чувства виновна за постъпките си, така че не ми се обяснявайте). ;)
... Мисля, че всичко е до психика. Свикнала си с него, свикнала си да виждаш очите му, усмивката му, да чувстваш топлината на ръцето му... може би ако си забраниш всичко това? (Знам, че е трудно да забраняваш на нахлуващите чувства, но ако имаш воля - успяваш). Ако пренасочиш любовта си към друг? Спри да мислиш за женения. Нали си наясно, че ти си на второ място? Той може да ти дава много, но ти взима двойно повече...
Онова спокойствие, вече го няма. Започва да те боли само, когато през ума ти минават мислите, че той е с друга в този момент... Използвай тези минуси на тази връзка, за да се адаптираш по - лесно от него. Може би нямаш бъдеще с този човек? Ще ходиш зад женения още 10г. (например) и в един момент ще осъзнаеш, че си... сама. А ти не искаш това от живота, нали? Не искаш краят да бъде такъв? Ето... една основателна причина, за да си забраниш чувствата да се обвземат. Заслужаваш нещо повече - търси го. Остави го, загърби този мъж - как ли? - С воля.
Сега се нуждаеш от подкрепата на някой.. някой, които да е до теб и да можеш да изпълваш безсънните си нощи с него, вместо да ги пропиляваш в мисли за женения.
Седни и помисли какво искаш да постигнеш. Проумей, че целите ти, няма да бъдат постигнати с този начин на живот - това би поклатило и сърцето ти. Защото то иска ти да си щастлива, (за да може и то да чувства това щастие)...
Не знам защо, но... не мисля, че чувствата са в сърцето (ако мога така да се изразя). Това е просто... орган. Всичко е в главата ни, в мозъка ни (знам че и то е орган, но е по - различно - разсъждаваме). Той ни контролира. И ако следваме тази логика, ще стигнем до извода, че ако умствено промениш желанията и чувствата си към този човек... чувствата в сърцето също ще се променят, ще избледнеят...
(Не знам до колко съм права, мнението си е мое). Но колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че... всичко е в главата ни, ние го правим така, както можем да се приспособим... да оцелеем. Сърцето само ни допълва и създава илюзии (може би).
... Трябва да се бориш, да имаш воля и сили да продължиш без него. Сърцето може без този човек, но ти (умът ти) не може.
Промени го...
SFA
5. Гледай да не общуваш прекалено много с него, въпреки че подозирам, че това е трудно осъществимо. Освен здравия ти разум, който би трябвало да ти припомня какво искаш от живота /явно не това да си нечие разнообразие, вечно подтисната от присъствието на жена му,вечно самотна, когато той е със семейството си и вечно виновна и засрамена пред себе си, родителите си, пред него, семейството му и т.н./, другото нещо което би трябвало да ти помогне, е личния ти живот.
Забавлявай се с приятели, излизай, общувай с други хора, занимавай се с неща, които обичаш, поставяй си цели и полагай усилия да ги постигнеш. Ще видиш, че много други неща имат значение и те привличат повече от ролята на любовница.
Аз имах подобен опит - ходиш на работа, изкарваш целия си ден там, общуваш с въпросния човек, който ти се струва умен, прекрасен, близък, в моя случай те и сваля... Да де, ама като отидеш на едно весело парти с компания и си казваш-виж колко е готино, какво съм се зазяпала по този обвързан дъртак...това момче дето ме сваля сега всъщност е симпатяга и с него мога да отида поне на едно кино/екскурзия/купон, без да се чувствам като идиот... Опитай, отдели се от него, потърси себе си.
6. Здравеи! Не си пропиляваи времето с женени мъже.Само едно ще ти кажа тои никога няма да има същите чувства ,каквито са твоите към него.Женените мъже използват любовниците си само за развлечение,а ти не искаш да бъдеш секс -играчка ,нали? Откажи се , докато е време.Не се забъркваи в подобни каши.Те носят само страдание . Има достатъчно свободни млади мъже.Не се оставяи да те използват.Моля те.Даи ми скаип за връзка да гожорим по темата,ако искаш.
7. Съгласна съм с №6, от опит ти го казвам - спасявай се до като е време, за да не съжаляваш. Колкото и да си мислиш, че си над нещата просто няма начин-неминуемо ще страдаш.А едва ли искаш това! Ж.
8. Благодаря на всички за полезните съвети. Наистина през последните няколко месеца загубих много в живота си, загубих самоуважението си, което за мен наистина се оказа най-голямата загуба. Сега се чувствам неспособна да постигна каквото и да е, просто се чувствам ужасно слаба, кофти е човек да открие за себе си кои са му слабите черти, още по-кофти е да узнае, че е слаб да направлява живота си така както иска.
За въпросният човек, прекъснах всякакви отношения вече с него, но спомените някак си все си стоят в главата ми, надявам се някой ден и те да изчезнат, и да продължа напред. Още веднъж благодаря на всички за подкрепата!
9. Здравей, не знам дали ще прочетеш това, но твоята история е подобна на това, което в момента изживавам(24 г. Ж) подкрепям напълно мнението на хората дали ти съвет по горе! Мисля,че трябва да се помъчиш и да впрегнеш цялата си воля и да се опиташ да подтиснеш чуствата си, не трябва и за миг да се оставиш на тази слабост.
Начина по-който описваш, че се чувстваш сякаш слушаб себе си:)
Трябва да си силна колкото и тривилно да ти звучи, приеми факта, че така е трябвало да се случи, и се опитай да анализираш ситуацията каква е ползата и смисъла от нея, какво си научила и се опитай да подтиснеш вината, защото мисля, че най-лесно е да се самоообвиняваш понеже и аз го правя, а това е 1-та крачка към самосъжалението. Трябва да си твърда, бъди силана и се опитай да разбереш какво искаш и как да го постичнеш постепенно само тогава ще намериш смисъл и покой от ситуацията:)
Успех.
10. Защо винаги трябва да подтискаме чувствата си,аз съм вече с втори женен мъж и съответно втори развод,жалко е разбира се за тях,че развалих семействата им,но всеки има право на щастие.Е и аз с втория намерих щастието си и сега той ще бъде мой съпруг,след 10 години брак с друга всички ми казваха да се откажа и да подтискам чувствата си,но ето,че рискувах и накрая аз спечелих.
Според мен трябва да рискуваш,защото птичката каца един единствен път на рамото ни и испуснем ли я няма връщане назад.
Успех ти желая.
11. Благодаря за съвета №9. Наистина да се оставиш на болката е най-лесното, което може човек да направи в подобна ситуация. Всеки един от нас знае, че трябва да бъде силен за да пребори нещо, знаеме го, но някак си не успяваме да намерим достатъчно сили да подредим живота си както искаме. Все нещо ни пречи. Аз реших за себе си да оставя нещата на времето, и усещам че колкото повече време минава нещата се променят около мен и в мен, изглеждат ми вече по различен начин.
Мисля че решението ми да се махна далече от въпросния човек беше правилно, въпреки че ми донесе много други неприятности.
Сега от дистанция нещата придобиват друг смисъл, имам възможност да анализирам преживяванията си с него спокойно, трезво.
Усещам че с времето всичко ще си дойде на мястото, просто през това време трябва да се държа на крака и да използвам всичките си сили за да намеря най правилния път за мен от сега нататък.
12. Ако все още продължаваш да се бориш, добре е и да осъзнаеш разликата в твоята и неговата представа. Любовта е сладко нещо, но горчилката идва когато разбереш какви са били неговите намерения. Просто използвай твоята "симпатия" да стане само симпатия и добри колегиални отношения, като така запазиш себе си от разочарования.
Това, че осъзваваш положението си и ситуацията около теб те поставя на едно по-високо ниво.
Не постъпвай така както не би искала да постъпят с теб и един ден ще намериш това, което търсиш.
13. миличка неможеш да си заповядаш на сърцето но можеш да послушаше разума аз съм била и от двете страни първо съпругът ми ме напусна заради друга после бях и с женен, няма по долно чувство от това да си пренебрегнат ако искаш да си първата просто си хвани гадже а не любовник ако искаш да си уважавана и обичана но за малко си хвани любовник
14. Разбирам те ужасно добре. в момента аз изживявам този ужас да харесвам женен. мразя се за това най лошото е че няма с кой да споделя. страдам защото съм от малцинствата а при нас подобни връзки са немислими. забраних си да го виждам макар че не съм била никога негова любовница. ние само флиртувахме. усетих че се влюбвам и започнах друга връзка с друго момче но наскоро разбрах че се развежда и пак полудях.
