Успяват наглите, нахалните и агресивните... преди: 2 години, 4 месеца, прочетена 1743 пъти
Типично блудкава история. Работя работа, която ми беше интересна. Това беше в основата на всичко- нямах амбицията да градя кариер Хубаво беше, че работя работа, която ми е интересна и обичах това, което работих.
Сега изведнъж настъпи прелом. Осъзнах колко ми е невъзможно да понасям обстановката, започнах да се дразня от манталитета- да се лансират посредствени хора и мен да ме правят на маймуна...За развитие и перспектива и дума не може да става и то не защото аз нямам сили и качества, а защото няма пред кого и за какво да се доказвам. Няма критерии за оценка и всичките ми усилия отиват на вятъра.Обидно ми е , че никой на цени труда ми и непрекъснато идват връзкари, които се уреждат, а аз трябва да се правя, че нищо не забелязвам и че всичко е окей.Със сетни сили се опитвам да браня достойнството си, но не мога да открия правилния начин да накарам гаднярите да ми дадат възможност да работя и да проявя силните си страни в екипа. От това всички ще имат полза.
Старая се да не бъда заплаха за амбициозните. Старая се да покажа, че нямам агресия и съм доабронамерен човек. Но явно хората, от които завися не желаят да ме приемат нито със симпатия,нито по заслуги- те просто ме лишават от възможността да изявя силните си страни. Не ми се иска да напускам работата си, но вече две години работя и все още не мога да усетя, че колегите ми уважават моя принос и ме ценят като човек.
Как да променя нещата?
Като напусна или има и други начини? Това, което все още ме задържа е, че обичам работата си.И уникалното е, че няма нито един колега, който да е наясно с нещата.Успяват наглите, нахалните и агресивните.....
1. Винаги е така. Не само в тази работа и не само при тебе.Побеснелия капиталист по принцип не е склонен да те оценява и уважава.А пък не дай си боже да си по-кадърен, ще направят каквото могат, за да те тъпчат и спъват.Най-малкото, ще тровят атмосферата с негативното си отношение, мисли и чувства.
Не може да се работи и прогресира в такава среда. Какво да се направи? Ако можеш ги игнорирай. Гледай си само работата и не влизай в никакви отношения, освен което е пряко свързано с работата. Не говори нищо с тях, което не е по работа, не изказвай лично мнение. Не очаквай от тях оценка или уважение.
Гледай така да направиш че да не те затормозява психически... Ако нищо не се промени, най-добре да си намериш друга работа и да напуснеш. Твърде много часове прекарвами на работа, за да си позволим да се измъчваме в негативна среда. УСПЕХ ти желая
3. За съжаление този проблем наистина е навсякъде, не само в професионален аспект, но и в личен, и в обществен В България хората са такива, че като те видят, че си работлив и способен човек, гледат да те смачкат, да те принизят на тяхното ниво и да се превърнеш в същия нахален и агресивен човек като тях. Този проблем, и конкретно за работата, се наложи от социализма. Нали се сещаш...принципа, на който ти работиш с неистови усилия и получаваш заплата, а другия си седи, гледа те и ти се усмихва, клатейки си краката по цял ден, а в карайна сметка- той получава същата заплата. Моят съвет е, ако наистина си знаещ и можещ човек, да отидеш да работиш и да живееш в друга държава. Това е единственият начин да бъдеш оценена, което тук е почти невъзможно да стане, защото тук хората просто не са хора. Аз лично, ако имах тази възможност, средствата и смелостта, отдавна да съм напуснала тази страна, защото нищо в нея не си заслужава, просто няма за какво да се бориш тук. SS
4. Не знам дали отиването в чужбина е решение на проблема. Там също се състезават помежду си и си треперят за местата.Не мисля, че средата е по-здравословна, а и кризата започва оттам...Трябва човек да си създаде вътрешна стратегия срещу тези неща, а в известна степен, и външна.Да не обръща внимание, което не е лесно...но да работиш сред напрежение и недоброжелателство, и това не става...Но добрия специалист има известна свобода на действие: винаги може да каже на шефа си: след като не ме уважаваш и оценяваш и не си способен да създадеш нормална работна среда във фирмата си, тогава довиждане.
И да отиде на друга работа, където вероятно ще е същото.
Не знам, сложно е. Аз все още търся решение...
5. И аз съм достигнала до този извод. Във фирмата където работя се оказа че и чистачките са роднини на шефовете, а какво остава за колегите. На кадърните кадри им се хвърлят трохи, а другите не са се спряли от командировки и награди. Приех стратегията да отстоявам мнението си и завоюваното до момента и да не се опитвам да пробиваам стени с главата си, повече. Работя колкото ми се заплаща. За повече се изисква специален разговор и по-добра заплата. Ако мога да открадна време за самообучение и преквалификация го правя,защото не виждам стратегия в каквото и да било, а най-малко за мен. Затова приемам работата си като временна, не смятам че това е начина, една фирма да просперира, но това си е само мое мнение. Най накрая успях да отделя личния и професионалния си живот и смятам че първото е най-важно за мен. Ако искаш да те зачитат е добре да замислиш за свой бизнес. Помисли и ти над тази постановка.
6. Когато започнеш с нежелание да ходиш на работа и атмосферата не е приятна, държанието на "злобните" колеги е под всякаква критика, тъпчат те и ти дават още и още работа, защото за тях си "мравка", решението е да си потърсиш друга работа, да криза е - трудно се намира работа, но заслужава ли си да си хабиш нервите заради някакви "злобни, маймуни"?
Трябва да вярваш в себе си и да знаеш, че един ден ще откриеш подходяща работа, където атмосферата е поносима и лошите колеги са много по-малко от добрите!
