Отчаяно си търся работа преди: 1 година, 10 месеца, прочетена 2138 пъти
Здравейте , Вие сте посладната ми надежда - не знам дали можете да ми помогнете , но поне си струва да опитам - толкова хора четат Вашия сайт , може пък да ми помогнат...
Жена съм , на 57 години , със средно техническо образование , имам 34 години стаж в областта на строителството - по строителните обекти , работила съм дълги години и в областта на вътрешното обзавеждане - като продавач - консултант в магазини за щори , дограми и т.н.
Само , че ОСТАРЯХ И ВЕЧЕ НИКОЙ НЕ МЕ ИСКА НА РАБОТА !!! От повече от 1 година си стоя без работа вкъщи , пусках обяви навсякъде - веднага щом бъдещите ми работодатели разреряха на колко съм години - ме отрязваха ! Колко измами и унижения съм преживяла - само аз си знам ! Вече дори не ми се живее ...Не виждам смисъл ...
Последната ми надежда сте вие - ако има някой добър човек , който чете сайта , и има предложение за мен - нека ми пише на следния и-мейл : dama_kupa@abv.bg - няма значение каква е работата , няма значение и заплатата - искам дори минималната заплата ! Само моля - работата да бъде в района на ж.к.Люлин в гр.София , защото аз живея там и да бъде седяща работа , защото не мога да издържам дълго време права ! Иначе - всичко друго мога да работя - лъчезарна , усмихната личност съм и смятам много добре ! Моля , тези , които откликнат на молбата ми - да се свържат с мен или да оставят координати аз да се свържа с тях! Предварително благодаря !
1. Госпожо, разбирам ви. Аз съм на 24 г. Завърших висше през лятото с отлична диплома. Вложих толкова усилие и старание в образованието си, а не мога да си намеря работа. Навсякъде ме питат дали имам някакъв опит. Е, какъв опит, ако никой не ме взима??? Освен това имам и разговорен английски и руски...Творческа личност съм, усмихната, любезна, позитивно настроена...Но не се получава. За продавачка не ме взимат, защото си мислят, че след като имам висше ще съм на тази длъжност докато се появи нещо по-добро. Което си е дискриминация в случая. На друга работа (в офис например) все ми търсят някакъв опит. Въобще положението е много тъжно. Млад човек съм и вместо да работя и да си изкарвам някакви пари, за да си имам свой живот аз стоя при родителите ми и само звъня по обяви, пращам СВ-та и се надявам да ме поканят поне на интервю. Голямо унижение е, при положение че вложих толкова усилия, средства и нерви, за да имам отлична диплома. Пожелавам ви успех и на вас! Ще изгрее слънцето, вярвайте :) Може би сега е полярна нощ... :)
2. Здравейте!Съжалявам, че и аз не мога да ви помогна.Искам само да изкажа своята подкрепа и разбиране.На 21 години съм, но и аз съм във вашето положение от 6 месеца.Не се отчайвайте.Не е толкова виновна възрастта ви- е аз съм млада,но също повече от 6 меесца не мога да си намеря работа.В момента обстановката в България е такава.На всички ни е трудно.Като гледам вашия стаж,разбирам,че вие сте специалист в областта на строителството.Не знам от кой град сте, но ако сте от някой от по-големите градове мисля, че все ще излезе нещо и за вас, защото с това образование и стаж вие няма какво да се учите в професията си.А със сигурност повечето компании търсят точно това.Какво като сте на 57 години.Вие знаете всичко за професията си, а сигурно по младите няма да са чак толкова компетентни.За това не унивайте и не си мислете,че възрастта ви е виновна.Пожелавам ви късмет.Дано всички скоро да си намерим работа.
4. Аз съм на 46 години и от десет години упражнявам професия, която е много ниско заплатена. Имам две висши образования, но съм от малък град с висока безработица. Минала съм по съкращения, докато се залових с тази работа. Не ме боли, че не получавам пари, че дадох всичко от себе си, че показах знания и умения в компютърните технологии, в трудовото право, осигуряването - все неща за икономисти. Но се справях.
Сега съм на ръба. Не ставам за нищо, обезверена съм, не получих дори уважение, а само критики. Убедих се, че има и по-страшни неща от безработицата - да се чувстваш обезверен, изцеден, без сила за нищо - дори се разболях...
Живейте за себе си, приемете, че не трябва да се намира работа на всяка цена и с отчаяние - така хората се превръщат в идеалните роби - духовни и физически за мързеливи, корумпирани и алчни работодатели. Повечето от моите колежки напуснаха и се оказа, че безработицата е по-малкото зло. Внимавайте - Вие сте перфектната жертва за хората на власт.
5. Здравейте, г-жо! За съжаление и аз не мога да ви предложа нещо конкретно. На 24 години съм и аз работя в университет, но на минимална заплата, а по професия съм инженер. Няма да ви изтъквам и причини колко е тежко положението и т.н. Но мисля, че момичето от коментар 2 има право. Можете да се опитате някъде да потърсите като продавачка, или хигиенистка (щом казвате, че работата няма значение за вас). Разровете се в обяви в сайт: jobs.bg щом работите с компютър вероятно можете да търсите информация в сайт. Ако не някои по-млад ваш близък да го направи. Там има категории с теми: строителств, продавач и т.н опуснете CV и все някъде трябва да стане.
Успех
Мога да дам няколко съвета от личен опит главно...
1. Когато човек търси работа (или каквото и да е) отчаянието няма място!
2. Когато се обаждате и пускате CV-та - бъдете последователна! Ако едно място ви е харесало и усещате, че ще ви е добре там - обадете се за потвърждение дали са получили CV-то, след това проверявайте редовно как вървят нещата с набирането (може дори да се сприятелите с човека, който отговаря ) ... може да си харесате няколко такива места.
3. Обадете се на всчки приятели и познати... баща ми (почти на ваша възраст) е в това положеине от скоро и вече има 3 предложения за работа!!!
Най-важното е да искате да имате работата заради самата работа, а не защото нямате такава ;)
