Влюбих се в момиче, което интервюирах преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 1402 пъти
Здравейте! Търся съвет. Управител съм. Имаме вакантна длъжност в един отдел. Получи се така, че се влюбих в едно от момичетата. Тя е крайно неподходяща за длъжността и съответно няма да бъде назначена, но имате ли идеи как бих могъл да и кажа, че... :) Само да отбележа, че не съм някой чичко, както бихте си помислили предполагам. Мъж на 27 съм, нормален :). По принцип не ми липсва и женско внимание, ноо. Благодаря!
1. Приятел, бях в абсолютно същото като твоето положение преди 8 години! Да, наистина момичето не беше подходящо за длъжността и няколко месеца по-късно я смених. НО... се оказа страхотен Човек! Сега е моя съпруга, имаме две чудесни дъщерички на 5 и на 2 годинки.
Как да ти кажа - с нея се чувствам така, сякаш съм сам! (Може да ти звучи налудничаво, но ако се замислиш - съвсем не е така. Хич не са много хората, пред които можеш да се отпуснеш, сякаш си сам със себе си - да не играеш театри, да не полагаш усилия да се държиш съобразно "етикета", да не мислиш какво и как да го кажеш, да ходиш полу- или изцяло гол, да пръцкаш, да се оригваш, да споделяш всякакви мисли и щуротии, без да се притесняваш, че ще вземат да те съдят, оценяват, преценяват, поучават...)
Понякога Съдбата ни праща странни знаци. Понякога вътрешните ни импулси и подбуди нямат нищо общо със "здравия разум" и "нормалното" поведение!
Покани я. Говори си с нея. Не прибързвай - не искай и не обещавай нищо. Просто й подари част от времето, вниманието и от усмивките си. Скоро ще разбереш що за човек е, какви са й ценностите и към какво се стреми в действителност. Тогава ще прецениш точно какво да предприемеш спрямо нея.
2. Хах, кофти ситуация.Защото ако ѝ откажеш и я поканиш на среща тя ще реши, че по-такъв начин трябва да си заслужи работното място.Ако пък я вземете и в последствие я поканиш на среща вероятно тя ще сметне, че е наета точно заради това.
И в двата случая момичето може се обиди ако ѝ хрумне, че я третират като лека жена.
Според мен най-добре някой друг да реши за работата, а пък ти действай само в една посока :)
4. Преди години попаднах в подобна ситуация, но бях от другата страна. Тогава бях на 25, а той на 30г. Отидох на интервюто, получи се някакво необяснимо взаимно привличане. Не бях най-подходящата за длъжността. Тогава човекът ме попита какво предпочитам-да ми стане приятел или шеф. Избрах него, въпреки че работата ми харесваше много и наистина имах нужда от нея.Започнахме връзка и дълго време бяхме щастливи заедно.
5. Тъй като народът е казал: "Не си вади оная работа на работното място!", то в твоя случай така е по-добре. Можеш да опиташ да започнеш връзка, а няма да сте шеф и подчинена или колеги. От това по-дробре - здраве му кажи! Успех!
той този твой шеф трябва да е в затвора тогава за sexual harassment. Жалка картина! Поне момичето получи ли длъжността или си остана само с хубавият спомен от интервюто?
П.С. Абе такива работодатели защо не ги разчекват или линчуват публично в България? Изверги!
8. малко съм закъсняла с прочитането на тази статия , но би било добре да изкажа и аз своето наблюдение.
Бих искала да кажа на №7 , че не е напълно прав с изказването си. Не е така лесно да се уволни шеф. Преди години работих в една пицария. Шефът ми беше на 27 г. а аз на около 20 . Живеехме долу горе в един квартал. И си тръгвахме заедно от работа. Докато един ден изпращайки се , той тръгна да ме дърпа и да ме моли да отида у тях и да правим ....... Не можах естествено. А той се обърна и ми каза че ще съжалявам за това. След известно време започна да настройва персоналът срещу мен. Да се държи гребо с мен и да ме обижда пред колежките ми.
В един момент се стигна до там че да напусна работа сама. Така и стана. И кажете ми как аз можех да докажа нещо такова пред когото и да е било. Аз бях просто една обикновена служителка . Всички щяха да повярват на него , но не и на мен.
И ти миличък си наистина в кофти положение.
От твоята публикация е минал един месец. Надявам се да си се оправил вече.
