Хора, за какво си говорите! преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 1085 пъти
До толкова се отчуждих от хората, че не мога един разговор да завържа, камоли да се сприятеля с някого. Принципно отбягвам хората и самотата ми е станала верен спътник в живота. Това не ме мъчи особено, но понякога просто се налага да общуваш.
Най - сетне почнах да следвам, но от седмица не съм си казал и една дума с колегите. Просто ме дразнят тези надути нещастници, но би ми било по-лесно, ако има някой който да ме информира ако стане нещо, да препиша някоя лекция, да ми покрие гърба и т. н. Но уви просто няма за какво да си говоря с тях!!! Нямам кола, не ходя по курви, не си копувам скъпи дрехи, не излизам с млади хора, не слушам най-новата музика, беден съм и т. н. Стоя като пън по цял ден и умирам от скука!!!
Хора за какво си говорите, как общувате, кефят ли ви тъпите шеги на които всички се смеят! (интересува ме мнението главно на 18 - 26 годишните) Не мисля да променям начина си на живот, просто искам да завържа някакви основни отношения с тия кралски особи.
1. Просто намери себеподобни. Не може всички да са надути както ги описваш. Често се случва да лепим етикети на хората, без да ги познаваме наистина. Аз самата също имах по-ограничени възможнсоти като бях студентка. От поток 120 души намерих към 7-8, с които имахме общи проблеми и се забавлявахме по един и същ начин.
А ти всъщност какво правиш през свободното ти от учене и/или работа време? Със сигурност слушаш музика, четеш и гледаш филми, обичаш футбол, баскетбол или някакъв друг спорт и т.н. Груповите спортве социализират и не изискват кой знае какви разходи за гледане и практикуване.
G., 26г.
2. Аз съм на 31,но не беше толкова отдавна,когато минах по този път,затова ще ти кажа да бъдеш по-гъвкав,ако ме разбираш.Има всякакви хора,особено в университета,но просто се огледай,винаги има поне 1 или 2 като тебе,покани ги на 1 кафе или чай,питай ги от къде са,и т.н..тр да имаш поне 1,2 по близки колеги човек,без хора не може
3. Ето къде ти е проблемът - не е в това, че не ходиш по "ку*ви" или не си кОпуваш скъпи дрешки, а в селският ти манталитет - "кралски особи", "тъпите шеги", етц.
Мислиш се за нещо повече от тях, а не си. Повечето хора показват много малка част от себе си пред останалите, а ти дори не се стремиш да ги опознаеш и на всички им лепваш тъпи етикети.
Познавам двама-трима като теб и никой не ги изтрайва не заради старите дрехи примерно, ами заради неадекватното и тъпо държание. Оправи го, оправи си и мисленето, и може би някой ще ти обърне внимание.
5. Хората преди мен доста добре обхващат и това, което аз мисля по въпроса.
Обществото ни е общество на пози и трябва да правиш някакви пози, за да пасваш, едва ли не. А не можеш да знаеш колко искрено е поведението, което показват колегите ти.
Просто трябва да положиш усилия и да прекараш време с тях. Колкото и "повърхностни" да ти се струват и те са хора и с времето все ще харесаш нещо в някои от тях
6. Аз подкрепям автора защото съм в същата ситуация! И не защото съм "селянин" , а защото съм живял различен от околните ми живот и съм изграден и възпитан по различен начин! Не се вълнувам от мобилни телефони , алкохолни истории , автомобили които няма да имам никога......и все безпредметни разговори от сорта.
Да - аз съм различен както всеки , но не въртя пози и ме мързи да съм лицемер , че да се "впиша" ! Не ме е*е , ще съм си себе си! Правил съм и другото и съм се вписвал дълго време в колектива , дори са ме смятали за ебаси якия тип....писна ми ! Обществото ни е изградено основно от елементарни люде , другите явно още навремето възнаха на запад! И не ме нападайте , че слагам етикети - огледайте се около себе си - всичко е евтино и фалшиво , дори и съвременните ценности. Всеки е вълк в овча кожа , а малкото дето не са - са или като теб и мен пич , или позират за да се впишат....докато забравят в един момент кои са и се претопят. Ето ти съвета - ако те дразнят , играй по техните правила , прави се на тях и то толкова добре , че всеки да иска да е мазника до задника ти. Нека това чувство те провокира да си като тях - така никога няма да си друг освен себе си , докато не срещнеш няой себеподобен! След като не те вълнуват тъпотиите им , а те не те приемат - ами използвай ги , разигравай ги. А как - това зависи от теб колко силно го искаш!
7. Мили бивши и настоящи студенти
Защо карате момчето да бъде лицемер?
Нали говорим да бъдем себе си!
Ами той прави точно това...той е себе си..
Разбирам го ,защото аз мразя фалша,лицемерието,само
и само за да "общувам".Рядко да ми допадне някой по-
интелект,интереси,общи виждания...Не може всички да
сме еднакви.И това ми държание не е значело никога че
съм надменна.Не съм позирала,просто не съм за "този свят
Т.Е не съм за този фалш.И в този ред намисли...винаги съм
правела "ВПЕЧАТЛЕНИЕ" в такива среди...Значи бъди такъв какъвто си.
Росирос 49г.
П.П.Прави ми впечатление и друго...Не се притеснявам
да цититирам име и да си казвам годините.От какво се
страхувате?
8. Подкрепям мнението на номер 4!В нашия курс има един като теб,та се зачудих дали не си ти!На вид изглежда добре,но е супер тъп и досаден.Всички го отбягват.В най-неподходящите моменти -по време на лекция,аз записвам,а той:'Колежке,аз никъде няма да ходя на студентския празник,а ти?Аз ще съм в провинцията...Не ми се ходи с курса..." Ей така досажда със себе си на всеки и всеки го отбягва-няма такт,усет...Хем ми е жал за него,хем се питам дали не може да се държи адекватно в дадена ситуация щом иска да се адаптира?А и една колежка имам-все прави неуместни забележки на другите-кой вървял бавно,кой какво казал-ами досадна ми е и я отбягвам!А и другите така я отбягват!Трябва човек да е добре адаптивен умерен,премерен.Все пак курса е разнородна група с различно възпитание и интелект,а приятелите си ги избираме ние!Никой не ти е виновен,че не слушаш музика,нямаш никакви интереси извън себе си-с кого и за какво би общувал с някой?!
9. Защо от цялата история в съзнанието ми се запечатаха две думи? "БЕДЕН СЪМ"! И защо имам чувството, че всичко е свързано с това усещане? Усещане, да! Вярно е, че "бедността" е състояние на ума, на съзнанието. Знаеш ли, познавам хора, които едва оцеляват. Един от най-скъпите ми приятели е далеч и се случва дори да гладува, въпреки непрестанната борба и моите усилия да помагам. СТРАШНО Е!! Но никога не чух този човек да се определи като бедняк! Никога! Не може да бъдеш беден, ако се цениш достатъчно! Ако душата, умът и сърцето ти са отворени! Ако обичаш, ако мечтаеш, ако те е грижа...Не слушаш най-новата музика? А може би слушаш прекрасна по-стара музика? Може би четеш страхотни неща? Тогава няма проблем! Няма нужда да харесваш клегите си, на сила не става. Аз също изкарах цялото си следване без дори да науча имената на хората:) Не ми харесваха. Какво от това?!..Е, все пак аз съм на цееели на 34!:) (като гледам днешните студенти - сега би ми било още по-трудно да ги харесам!)
С две думи - отърви се от мисълта за бедност и опитай да не се сърдиш на света! И всичко ще си дойде на мястото! Успех!
Светла
